— Изобщо не съм очаквал, че бихте могли да бъдете ангажирана. Сега ме оставете, зает съм. Адио!
— Адио!
Той й метна един поглед, който трябваше да й въздейства възможно по-съкрушително, но тя въобще не го забеляза. Равнодушно, сякаш не беше се спречкала с всички освен с директора, слезе по стълбите и се качи в купето.
— Хотел „Юнион“ — заповяда на кочияша.
Когато файтонът спря на указаното място, келнерите притичаха да отворят вратичката. Портиерът взе за почест бастуна си, а Елън прошумоля покрай него, без да обръща повече внимание на кочияша. Хилда имаше чувството, че се намира до кралицата. Но въпреки това се осмели да направи тихата забележка:
— Милостива фройлайн, файтонът…
— О, моля — усмихна се американката, — портиерът ще плати на кочияша. После ще го прибавят към сметката ми. Вървете спокойно, мило дете!
Шивачката се изчерви — от една страна, заради своята неосведоменост, но още повече от това, че бе дръзнала да подсети тази знатна дама за една привидна разсеяност.
Горе влязоха в един апартамент, който се състоеше от няколко разкошно подредени помещения. В едно от тях седеше млада, може би четиринайсетгодишна негърка, заета да къса за свое развлечение венчелистчетата на букет великолепни оранжерийни цветя.
— Какво правиш, Сами? — попита Елън укорително. Малката се ухили от едното ухо до другото, показвайки блестящите си зъби, и отговори:
— О, мисис! Цветя са твърде големи! Сами правят цветя малки! После по-добре мирише може и в нос пъхне!
— Малка лудетина! Иди да поръчаш чай!
— О, мисис, чай! Чай и много захар за Сами!
С тези думи се понесе тичешком.
Хилда стоеше при вратата. Не смееше да отиде по-нататък. Още не беше виждала такива стаи.
— Моля, фройлайн Холм — покани я американката. — Настанете се тук, за да можем по-удобно да си побъбрим.
Хвана я за ръка и я поведе към едно кресло, тапицирано със синьо кадифе, на което бедната шивачка трябваше да седне. Елън сега за първи път плъзна по нея един малко по-внимателен, изучаващ поглед и после каза, видимо много доволна от своето наблюдение:
— Скоро ще получим чая, но дотогава бихме могли да си разкажем някои неща. И така, вашият баща е още жив? Какъв е той?
— Беше директор по музикалната част, но сега е безработен, защото е парализиран от удар.
Елън продължи да пита и скоро узна всичко, което се отнасяше за семейството на Хилда и неговото материално положение.
— Защо брат ви е сега репортер? — попита.
— Лявата му ръка пострада.
Елън продължи да разпитва и скоро научи тайната на танцьорката. Тя създаваше у бедното момиче впечатление за богиня, за някаква фея, един поглед от страна на която бе достатъчен да я направи безкрайно щастлива.
— Известно ли ви е името на тази танцьорка? — гласеше следващият въпрос.
— Не. Не го срещнах в дневника.
— И брат ви не е говорил за нея?
— Никога!
— Значи никога не я е обичал истински или отдавна вече я е забравил.
— О, не! Макс никога не забравя човек, на когото веднъж е посветил интереса си. Той смята тази любов за нещастие, ето защо си мълчи.
— При това положение сигурно е постоянно тъжен?
— Той е сериозен и много мил. По-рано беше весел, но сега вече не е. Днес за първи път от дълго, дълго време го видях отново щастливо да се усмихва.
— От какво? Знаете ли?
— От срещата с един приятел, с когото се запознал в Америка, но не очаквал никога пак да го срещне.
— Спомена ли той името на приятеля?
— Не, но в очите му блестеше чиста, златна слънчева светлина.
На Елън никак не беше трудно да прикрива пред свенливото момиче живия интерес, който я подтикваше към тези въпроси.
В този момент негърката отвори със замах вратата и довлече келнера, който трябваше да сервира чая.
— На Сами сладкиш! — извика. — Мисис, много сладкиш за Сами!
— Добре, де! Вземи си и иди при прозореца да броиш хората, които минават!
Чернокожото момиче побърза да грабне двете най-големи парчета и припна с тях към прозореца.
— А сега днешната ни преживелица — каза Елън, когато келнерът се отдалечи. — Как стана така, че пожелахте да позирате като модел?
На Хилда й идеше да се скрие някъде от срам. Но на умната балерина се удаде да измъкне всичко от нея.
— Вашият брат нищо ли не знае по този въпрос?
— О, ако знаеше, милостива фройлайн… Тогава бих предпо… о, направо бих умряла!
— Е, в такъв случай по-добре да не допуснете да научи. И голяма ли е сумата, която трябва да платите на онзи алчен евреин?
Момичето отговори.
— И за една такава дреболия едва не принесохте тази жертва! Клетото дете!