— Надявам се.
— Осведомиха ме, че се казвате Холм?
— Това е името ми.
— Хм-м! Инкогнито ли се намирате тук?
— Живея постоянно.
— Странно! Но не мисля, че се заблуждавам. Или имате брат, роднина, който много прилича на вас и е виолонист?
— Не.
— Покажете ми, моля, лявата си ръка!
Взе я, хвърли й един поглед и продължи:
— Правилно! Вие сте това!
Холм изпадна в смущение. Каза колебливо:
— Негова светлост изглежда ме бърка с някого!
— Едва ли! Имам много добра памет за физиономии. Може би ви е известно името Холмърс, Макс Холмърс?
— Да — призна запитаният.
— Един немски виртуоз на виолина, който се появи в Съединените щати?
— Да.
— Е, аз го видях и слушах в Ню Орлиънс. Беше артист с Божия дарба. По онова време имаше две величия, които екзалтираха тамошната публика, а именно този Холмърс и още мис Елън Стартън, прочутата балерина. Може би сте чували и за нея?
Въпросът беше зададен с усмивка. Холм само кимна. Не знаеше какво да каже.
— Името Холмърс не беше ли само една американизация на вашето немско име Холм?
— Ваша светлост!
— Защо не проявите откровеност? Аз ви мисля доброто. Преднамерено се погрижих да разговаряме на четири очи. И така, вие сте онзи виртуоз Холмърс?
— Е, добре, аз съм.
— Благодаря! Но защо се криете?
— Защото сега се упражнявам. За съжаление, все още се числя само към свирджиите.
— Заради ръката ви? Чух за дуела. Нима ръката ви беше неизлечимо увредена?
— Не зная. Трябваше да бягам и нямах време да се поверя на някой опитен хирург.
— Невъзможно ли ви е да натискате с нея струните по грифа?
— Да.
— Имате ли болки?
— Не. На показалеца и малкия пръст им липсва необходимата подвижност.
— Може би това е последица от неправилно лечение.
— Възможно е, Ваша светлост.
— Тук вероятно сте се обърнали към някой лекар?
— Не.
— Защо?
— Сега сигурно е твърде късно и после…
Спря по средата, навярно от смущение.
— Моля, доизкажете се!
— Е, няма защо да се срамувам от това. Аз съм беден, много беден.
— Наистина ли? Вашите приходи бяха доста значителни!
— Бях измамен! Аз съм повече артист, отколкото бизнесмен!
— О, жалко!
— Върнах се в родината просяк и инвалид, което означава без средства за препитание и с увредена ръка, а трябваше веднага да започна да се грижа за близките си.
— По какъв начин го правите?
— Репортер съм.
— Така наистина не се натрупва имане. Но кажете, познавате Стартън, нали?
При този въпрос около устните му заигра лека усмивка.
— Да — отговори Холм, като се изчерви.
— Знаете ли, че ще играе тук?
— Чух за това.
— Следва да се очаква, че ще пожъне екзалтирани овации. Покажете ми, моля, още веднъж ръката си!
Холм го стори. Князът я огледа и опипа много внимателно, после каза:
— Ще позволите ли да ви дам един съвет?
— Ваша светлост е хирург? — пошегува се Холм.
— Не, но познавам един млад, способен лекар, който е изучавал предимно болестите на духа, наистина, но е имал похвални успехи и като хирург. Не бихте ли се поверили в ръцете му?
— Той в столицата ли живее?
— Не, в Роленбург. Но за кратко време е тук на гости.
— Щом Ваша светлост препоръчва господина, ще го потърся.
— Добре. Знаете ли къде живея?
— На „Паластщрасе“, както съм чувал.
— Да. Имате ли време утре преди обяд в девет часа?
— Да.
— Елате по това време при мен! Лекарят ще бъде там и ще прегледа внимателно ръката ви. Мога ли и по някакъв друг начин да се поставя на ваше разположение?
— Негова светлост е много милостив! Чувствам се извънредно щастлив, че съм предизвикал неговото съпричастие.
— Действително го имате. Аз още в Ню Орлиънс се заинтересувах от вас в качеството ви на немец и артист. Имах желание да ви опозная по-отблизо, но тогава дойде катастрофата, следствие на която вие изчезнахте. Радвам се да видя, че тогавашното ми желание се сбъдва. И така, утре ще дойдете?
— Със сигурност.
— Вашето минало известно ли е тук на дамите и господата?
— Не.
— Мога ли да говоря за него?
— Ще ви помоля да не го правите.
— Както желаете. Сърдечно бих се радвал, ако утре доктор Пандер намери основание да ви зарадва с надежда по отношение на ръката ви. Тази вечер нямам намерение да се задържам повече тук. Останете със здраве, хер Холм!
Подаде му ръка и после потърси домакина, за да се сбогува. Холм скоро забеляза, че чрез този видимо задушевен разговор с княза си е спечелил престиж сред гостите. А когато по-късно си вземаше сбогом с домакина, той го попита:
— Княз Дьо Бьофур вероятно ви увери в своята протекция?