— Да.
— Е, в такъв случай ви поздравявам! Освен това трябва да ви кажа, че съм много доволен от вашите постижения. Хонорарът, който вече получихте, беше може би малко скъпернически отмерен. Заповядайте, вземете и това!
Пъхна в ръката му едно допълнително възнаграждение. Беше златна монета, както Холм забеляза при светлината на фенера.
Толкова много като днес от дълго време не беше получавал. Тръгна с радостно сърце към танцовото увеселително заведение, в чиято гардеробна обикновено държеше виолината си. Случваше се да се упражнява тук по цели нощи. Вкъщи не можеше — хазаинът не понасяше звуците на виолината. На бащата и сестрата не правеше впечатление, когато нощем не се прибираше. При столичния живот, който и през нощта не замираше изцяло, често бе имал възможност да пожъне като репортер за своя вестник нещо точно по времето, когато другите спяха.
Реши и днес да не си отива вкъщи. Та нали не подозираше с какъв копнеж го очаква сестрата, за да сподели с него радостната си преживелица.
Запали един фенер и започна да репетира в гардеробното помещение. Прави го, докато половината нощ мина и вън започна да се заражда ранното утринно движение. Тогава остави виолината, за да преброди за новини улиците и ранните кафенета.
В едно от последните видя току-що издадения брой на „Резиденцблат“. Взе го в ръка и прочете за свое удивление отнасящия се за балерината мис Елън Стартън реферат.
Четивото го доведе до крайна възбуда и той едва можа да изчака мига, в който неговият главен редактор имаше навика да се появява в работния си кабинет. Но когато отиде, за да го осветли за заблудата му, беше срязан за съжаление по споменатия вече начин и освободен или по-точено казано — изгонен.
Още нямаше девет часа. Въпреки това той се запъти към градската част, където се намираше „Паластщрасе“. Пътят му минаваше край печатницата, където „Регирунгсжурнал“ съглеждаше светлината на света. Спомни си вчерашния разговор с комисионалния съветник. Знаеше, че той обикновено пристигаше към осем часа, за да даде своите разпореждания, и ето как стигна до идеята да му се обади.
Беше приет. Съветникът седеше на бюрото си и държеше в ръка днешния брой на „Резиденцблат“. На вежливия поздрав на Холм отговори дружелюбно.
— Добро утро! Но, хер Холм, що за заслепени хора сте вие от „Резиденцблат“! Четохте ли тази непонятна статия за американката?
— За жалост, хер комисионален съветник.
— Тя съдържа чиста лъжа.
— О, не само лъжа. Тя съдържа една дяволска интрига, едно жалко, безсъвестно оклеветяване, което е разчетено да направи артистката за смях.
— Кой може да е съчинителят?
— Много вероятно самият главен редактор.
— Хм! Познавам го този хер. Не е трудно да се досети човек какви причини са изсмукали от него, или по-точно от едно мръсно перо, тая скалъпена работа. И вие служите по толкова съвестен начин на подобни люде?
— Това време отмина!
— Как? Отказахте ли се от него?
— Той от мен.
— Я гледай! По каква причина?
— Точно заради този реферат.
— Отишли сте при него?
— Да. Помолих го да пусне опровержение, но той отказа.
— Имахте ли аргументи за това опровержение?
— Предостатъчно. Познавам мис Елън Стартън от по-рано.
Комисионалният съветник скочи от стола.
— Какво? Вие я познавате?
— Да.
— Откъде?
— Гледал съм в Съединените щати нейните триумфи. Имам събрани възторжените реферати на всички тамошни вестници. Исках да ги представя на главния редактор за преглед. Той ме отпрати заедно с тях!
— Каква глупост! Та тези реферати сега са истинско съкровище за всяка редакция.
— Убеден съм в това. Но вместо да ми благодари, той ме отрупа с най-груби дебелащини.
— Вие как го понесохте?
— Поканих го на дуел.
— Наистина ли? Интересно, крайно интересно! Той какво отговори?
— Че нямало да се бие с някакъв си репортер.
— Подобен отговор му подобава. Вие какво решихте?
— Казах му, че след като явно се страхува от стоманеното, удовлетворение, ще го предизвикам по друг начин.
— Аха, с перото! Нали с перото?
— Да.
— Но при това положение се нуждаете от боен плац, хер Холм!
— Надявам се, че ще ми предоставите журнала на разположение, хер комисионален съветник.
— Искате да постъпите при мен като репортер?
— С удоволствие, с най-голямо удоволствие, стига да ме приемете.
— Естествено, естествено! И така, обявяваме сражение на тоя безсъвестен субект. Но за тази цел ще са необходими вашите доказателствени материали.
— Ще ви ги предоставя. Те са у мен. Заповядайте.
— Чудесно! Аз самият не пиша за журнала, държа само дирекцията. Но ще ги прегледам и ще възложа работата на някой подходящ сътрудник.