— Е, няма незабавно да ме скалпира, я!
— Това не, но ще даде официален отговор. Сигурно е.
— Ще постъпи глупаво. Журналистите създават общественото мнение. Който враждува с нас, е свършен.
— Да, вие сте господарите на духовния свят! Но под секрет казано, скъпи ми докторе… американката представи ли ви се?
— Не.
— Наистина ли не? Наистина?
— Не, казвам ви!
— Хм! Аз си помислих…
— Какво си помислихте?
— Ще ви призная искрено, но имах към вас известно подозрение.
— Мога ли да се осведомя за естеството и причината на това подозрение, моя красива недоверчивке?
— Разбира се! Говори се, че Елън Стартън била изключително добродетелна.
— Навярно само на вид!
— О, не! Тази добродетелност била истинската й природа.
— Не вярвам в това. Предвзетото благонравие все още не е добродетел.
— Може и така да е. Тази американка притежавала наистина омайваща, увличаща красота.
— Хич не ме засяга!
— Наистина ли? Аз си помислих, че ви се е представила, вие сте се увлекли от нейната красота, но тя…
— Какво?
— Ви е отрязала квитанциите.
— Ама че фантазия имате!
— Е, само така си помислих и с това си обясних остротата на днешната ви статия.
— Действително едно много неоснователно предположение!
— Наистина ли?
— Мога да се закълна.
— Че не е била при вас?
— Да.
— Не мога да я проумея тази непредпазлива кикимора. Тя първа би трябвало да ви обърне внимание върху себе си.
— Ха, какво ми влиза тя в работата! Но знаете ли, че с вашето подозрение ме оскърбихте?
— Съжалявам. Простете!
— Аз прощавам само след предшестващо изкупление на греховете.
— Какво изкупление изисквате?
— Десет целувки!
— Ето ги!
Те се прегърнаха. Точно когато най-интимно разменяха целувките си, вратата се отвори и влезе дребният разсилен.
— Дявол да го вземе! Извинявайте! — избърбори той стреснато и понечи незабавно да се измъкне.
Но по лукавия, доволен израз на лицето му можеше да се предположи, че това внезапно нахълтване е било предприето напълно преднамерено.
Главният редактор беше скочил чевръсто, но все пак твърде късно. Лицето му пламтеше от гняв.
— Какво искаш? — попита.
Слугата беше вече отворил вратата за излизане. Сега се обърна и доложи:
— Хер Холм помоли да предам за него.
— Толкова ли е спешно?
— Не знам.
— Нека почака!
Слугата се отдалечи. Редакторът се намираше във видимо смущение.
— Ще го разкарам тоя тип — заяви той.
— Защо? — попита тя учудено.
Ако се съдеше по физиономията й, като че й бе приятно, че е била изненадана в този тет-а-тет.
— За какъв дявол трябваше да влиза!
— Воден от своя дълг, драги ми докторе!
— Глупости! Просто е любопитен.
— Едва ли! Ако по мое застъпничество му пуснете нещичко, можете повече да не мислите за тая работа. Тези канцеларски плъхове са истински автомати. И ако по изключение някой път нещо забележат, то след пет минути вече са го забравили. А сега трябва да си тръгвам. Шест целувки вече получихте. Какво ще правим с останалите четири?
Той беше принуден да се засмее.
— Ще ги запазим за следващия път!
— Добре. Тогава ще бъдете по-деликатен. Да кажа ли вън, че този хер Холм може да влезе?
— Да, моля!
Тя си тръгна. При слугата в чакалнята стоеше един млад мъж с висока, приятна фигура. Чертите му бяха интелигентни, но с изстрадал вид, а черният костюм сигурно преди много време бе напуснал ателието на шивача.
— Можете да влезете! — каза дамата.
Той се поклони, благодарствено и се подчини. Когато бе дръпнал вратата след себе си, танцьорката извади от джоба си златна монета, тикна я в ръката на разсилния и попита полугласно:
— От колко време служите на доктора?
— Близо десет години.
— Естествено, сте му верен?
— Изключително много!
— И сте също дискретен?
— Напълно. А пък и за жалост съм си доста късогледичък.
— Това ме радва. Познавате ли Елън Стартън?
— Да.
— Значи вече сте виждали дамата?
— Разбира се.
— Идва ли тя тук?
— Вчера.
— Преди или след мен?
— След вас. Докторът вече си тръгваше, но заради нея, се върна.
— Колко дълго остана тя при него?
— Няма и минута.
— Не лъжете ли?
— Това е истината! — врече се онзи, слагайки ръка върху сърцето си.
— Тогава едва ли е за вярване!
— Защо?
— Защото била много красива!
— Страшно! Дори на мен направи впечатление, въпреки късогледството ми — изкиска се той.