— Много ми е приятно!
— Вие сте били в Америка…
— Да.
— Познавате балерината…
— Много добре.
— Присъствали сте на дуела…
— Лично.
— Свирите на виолина…
— Горе-долу.
— С обратната ръка…
— По принуда.
— Куршумът ви е улучил… човече, вие самият сте онзи виртуоз! Отгатнах ли?
— Трябва да го призная.
— Та това е буквално откритие! Виолонист-виртуоз, докторска титла и става репортер! Хер Холм, ангажирам ви! Дайте си ръката!
— Не мога.
— Защо?
— Поне не така безусловно. Аз бях репортер само принудително, тъй като трябваше да се живее. Междувременно продължавах да се упражнявам на виолината. Веднага щом постигна технически поставената си цел, ще продължа да изнасям концерти. Най-много дотогава мога да се съглася на твърдо назначение.
— Добре! И това е прието. Как сте понастоящем парично?
— Недобре, откровено ще призная.
— Ще ви подпомогна. Ще приемете ли един аванс срещу бъдеща работа?
— О, с най-голямо удоволствие, хер комисионален съветник.
— Чудесно! Ще го имате!
Извади един ордер и го попълни.
— Ето, заповядайте! — каза. — Идете после на касата.
Беше нареждане за плащане в размер на сто гулдена.
Холм му подаде ръка и каза:
— Хер комисионален съветник, вие ме правите един голям длъжник към вас. Благодаря ви от все сърце!
— Хайде стига! Сто гулдена не са богатство! А сега кажете как стоят нещата с новелата?
— Не бихме ли могли първо да питаме мис Стартън?
— Сторете го, ако сметнете за необходимо.
— Действително го считам за желателно.
— Действайте по ваше усмотрение. А атаката срещу тоя „благонравен“ „Резиденцблат“?
— Веднага ще я започна.
— Кога мога да очаквам ръкописа?
— В най-скоро време.
— Добре. Позволете сега да ви освободя. Много съм зает. Но, апропо, ще казваме ли и на други за настоящия ни разговор?
— Нито дума!
— Това е и моето мнение.
— Ударът, който ще нанесем, трябва да дойде съвсем изневиделица.
— Имате право. Тогава ще улучи толкова по-сигурно. И така, адио засега, хер доктор! До скоро виждане!
Със сто гулдена в джоба Холм напусна няколко минути по-късно касата на журнала. А освен това имаше и златната монета, която вчера бе получил. От дълго време не беше се чувствал толкова богат.
Най-голямото му желание сега беше да се прибере вкъщи, за да занесе час по-скоро на домашните си чудесната новина. Но беше почти девет часът, трябваше да отиде при княз Дьо Бьофур.
Беше пропуснат да влезе и отведен в работния кабинет на княза. Тук се намираше и доктор Пандер, който беше вече уведомен.
Той прегледа много внимателно ръката на виолониста, осведоми се подробно за обстоятелствата по време на раняването и след него и го накара да раздвижи поотделно всеки пръст и всяка става.
Холм имаше чувството, че очаква съдебна присъда с много последици. На княза също личеше, че се намира във върховно напрежение. Най-после лекарят формира своето становище. Попита:
— Имате ли представа за анатомичния строеж на ръката, хер Холм?
— Горе-долу.
— Е, показалецът има отделен обтегателен мускул, а палецът и малкият пръст притежават, освен излизащите от китката обтегачи и свивачи, още няколко заложени в дланта мускули. В тях и споменатия преди това обтегателен мускул се крие причината за вашия недъг.
— Той излечим ли е?
— Определено. Ще пропусна обяснението по какъв начин са се сраснали погрешно разкъсаните от куршума мускули, понеже оздравяването е било предоставено само на себе си. Ще ми поверите ли лечението?
— С удоволствие.
— Много ли сте чувствителен към болка?
— Не съм дете, хер доктор. Считате ли операцията за необходима?
— Да.
— Голяма ли ще е?
— Не. Мускулите са се скъсили. Три малки, не особено дълбоки среза са достатъчни.
— И колко приблизително ще трябва да се чака възстановяването?
— Може би три седмици.
— И после ще мога отново да си служа с ръката?
— Както преди изстрела. Гарантирам ви, че после ще владеете виолината както преди.
— О, да можех да ви повярвам!
— Можете!
— Кога искате да предприемете операцията?
— Още сега, ако ви е удобно.
— Тук?
— Да. След това си заминавам.
— Но ще обезпокоим Негова светлост…
— О, не! — обади се князът. — Аз се интересувам толкова много от операцията, че за мен ще бъде добре дошло да бъде проведена тук. Подготвени сме за този случай. Всичко необходимо е доставено.
Холм поиска да направи някакво възражение, ала доктор Пандер го пресече усмихнато:
— Моля, без излишни препирни! Или сега, или никога! Елате, моля!
Извади от чантата портативната си кутия с комплект хирургически инструменти и бутна Холм към умивалника.