— Например вие! Нали?
— Възможно. Впрочем тя имаше няколко фунта пудра по лицето и два-три центнера фалшива коса по главата.
— Преувеличавате!
— Фунт повече или по-малко в случая няма значение. А обувките си беше износила накриво.
— Вие май много внимателно сте я огледали?
— Защо не? При една танцьорка краката естествено са първото, което човек поглежда.
— Каква беше? Горда или дружелюбна.
— Дружелюбна.
— Спрямо вас?
— Да.
— И вероятно още много по-дружелюбна към шефа?
— Това се подразбира изцяло от себе си!
— Дълго ли беше при него?
— Да. И днес пак дойде.
— Много странно.
— О, ни най-малко. Изцяло от само себе си се подразбира, че е искала да му се отблагодари, защото е орезилил нейната съперница.
— Значи и днес е останала дълго време при него?
— Да. Но тогава дойдохте вие. Когато доложих за вас, двамата се бяха гушнали и се целуваха по ноти.
— Това е невъзможно!
— Действително. Толкова повече, ако нашего брата зяпа. На него лигите му се събират в устата, ама това не му донася повече от шест сребърни кройцера.
— Как така? Вие сте получили такъв бакшиш?
— Да — ухили се разсилният. — Шефът именно казал на Леда, че американката не била при него, но тя не му повярвала.
— И се е осведомила от вас?
— Да. Аз й казах истината, а в замяна тя ми даде… шест кройцера. Да, тези артистки са много щедри със своята благосклонност, но не и с парите си. Я виж ти, пристига моят пръв приятел! Добре дошъл, мосю Жан! Как сте?
Новодошлият беше именно не някой друг, а слугата на интенданта на столичния театър. Той приближи, подаде ръка на дребосъка и каза:
— Благодаря! При моя милост нещата винаги са наред. Но кой е този хер?
— Един мой много добър приятел, бих казал колега, тъй като дейността и на двама ни касае редакцията на „Резиденцблат“. Хер Холм, репортер, и мосю Жан, камердинер на интенданта на столичната сцена!
Холм се поклони вежливо. Жан само му кимна снизходително и каза:
— Трудна работа, да си вадиш хляба като репортер! Мога ли да седна при господата?
— Много ще ни бъде приятно! — отговори дребосъкът общително.
Жан седна, взе кафената чаша на Холм, помириса съдържанието и отбеляза с пренебрежителен тон:
— Шивашка мока! Не е за хора с нашето положение! Мога ли да помоля господата да изпият с мен бутилка вино?
— Много задължаващо! — откликна малкият.
— А вие, хер Холм?
Запитаният вътрешно се смееше на предвзетите маниери на камердинера, но понеже желаеше да го подпита ловко, отвърна с угодничав тон:
— Оказвате ми голяма чест, мосю Жан.
— Моля, моля! В качеството си на репортер вие сигурно рядко се добирате до чаша вино. За мен ще бъде удоволствие да ви доставя тази наслада.
А когато виното беше сервирано и чашите напълнени, продължи:
— Да се надяваме, ще можем да научим в замяна някои новини от вас. Нали службата ви е да ги търсите. Наздраве!
Холм отпи, направи физиономия, сякаш беше вкусил най-голямата наслада в живота си, и отговори:
— За съжаление този път не мога да ви услужа!
— Не? Та нали всеки ден трябва да се случва нещо!
— Разбира се, но случилото се трябва да е достатъчно интересно, за да може да бъде разказано. Точно сега за хора от нашия бранш е много ялово време.
— Е, утре ще имате толкова по-богат и интересен урожай.
— Къде?
— В столичния театър.
— Имате предвид балета?
— Да. Когато две такива съпернички си мерят уменията, за вас при всички случаи ще има богата жътва.
— Ние тъкмо говорехме за двете танцьорки — забеляза сега малкият.
— Нима ги познавате?
— Разбира се. Двете вчера се отбиха в нашата редакция.
— Коя ви хареса повече?
— Хм-м! По-красива е американката, но…
— Какво „но“?
— Дали също по-интересна и мила, това не бих могъл да твърдя.
— Точно така мисля и аз.
— Вие сте достигнали до същия извод?
— Именно. Първо дойде мис Стартън. Осмелявам се да заявя, че нейната красота ми направи много благоприятно впечатление. Не бях виждал такова момиче, а при опита, който сме понатрупали, това говори много.
— Имате право. Тя е Венера.
— Това не бих могъл да твърдя. Тя е и Юнона, и Диана, а именно чиста и целомъдрена и все пак вече достатъчно зряла, за да покорява сърцата.
— Хм-м! Значи вие също обичате развитото!
— Винаги бих предпочел една тлъста патица пред някоя мършава гъска или кокошка. Вярно, благоприятното впечатление, което прави американката, никога не трае дълго. Тя е без дух.