— Без душа и сърце.
— Да, тя няма чувства, тя е лед. Хер интендантът беше много любопитен да се запознае с нея, но остана разочарован.
— Външността й не му е харесала? — попита Холм.
— О, тя ще се хареса на всеки. Аз вече не съм от най-младите, наистина, но бих дал мило и драго за един пикантен час с нея, само че тя, както казах, е лед. Подслушах дума по дума разговора, който води с моя господар. Той направи всичко възможно да стопи тоя лед, но напразно. Знаете ли какво му отговори, когато я помоли за целувка?
— Е?
— Бил твърде стар.
— Това е прекалено! — отсъди малкият.
— Нарече го дядо и прадядо.
— Това е още по-прекалено, това е нагло!
— А после му подхвърли, че носел фалшива коса. Представете си!
— Тук човек наистина вече не знае какво да каже! Хер интендантът всъщност носи ли наистина перука?
— Хм-м! Знаете, че за такива неща наша милост трябва да бъде дискретен. Но тя има дори дързостта да хване фалшивия му перчем и да го върне в правилното му положение, тъй като се беше разместил.
— Чисто по американски, ей Богу!
— А после, когато си тръгна, очите й светеха от удоволствие от щуротията, която беше извършила.
— Една танцьорка би трябвало да бъде по-умна!
— И по-общителна! По-внимателна и по-отдайна! Леда, напротив, се държа съвсем различно.
— Тя след или преди американката беше при вас?
— Веднага след нея.
— Как ви хареса?
— Хм-м! Вече е малко попрезряла. Има вече доста опит зад гърба си, но това не вреди. Работата не опира до няколко дузини целувки.
— Преувеличавате! — обади се Холм с намерение да го предизвика към по-големи подробности.
— Охо! Ако знаехте какво се случи в кабинета на хер интенданта!
— Нима вие можете да го знаете?
— Защо не? Един репортер няма ли си представа, че съществуват ключови дупки?
— А, така значи! Вие сте подслушвали?
— Подслушвал и гледал.
— Хер интендантът следователно е останал много доволен от Леда?
— Беше изключително доволен от нея, също както и аз.
— Вие също? Хм!
При тези думи Холм направи физиономия, сякаш изпитваше съмнение.
— Какво искате да кажете с това „Хм!“, господин Холм? — запита слугата със строг тон.
— Размишлявам по какъв начин бихте могли и вие да бъдете доволен.
— Хе, ами по съвсем същия, както и хер интендантът. Това се подразбира изцяло от само себе си.
— Искате да кажете, че Леда е била мила и спрямо вас?
— Да, разбира се.
— Което, естествено, означава, любезна?
— Не, а нежна.
— Охо!
Мосю Жан поглади гладко избръснатите си страни и попита със самодоволен тон:
— Съмнявате ли се?
— Може би.
— Глупости! Вие май не познавате порядките в знатните къщи!
— Мисля, че точно в това отношение не съм неосведомен и неопитен.
— Но в такъв случай би трябвало да знаете, че най-често камердинерът има повече думата от господаря.
— Това действително се случва.
— Който иска да си извоюва благоразположението на господаря, първо трябва да спечели симпатиите на камердинера.
— И Леда го направи?
— Да.
— Щастлив човек!
— О, тя дори доброволно ме целуна!
— Чумата го взела!
— И за в бъдеще ми обеща още нежности, хер Холм!
— Да го вярвам ли?
— Мога да се закълна. С други думи, тя е истинска танцьорка, огън и пламък. Не само събужда чувства, а умее и да ги утолява, задоволява. Предвкусвам прекрасни мигове с нея.
— Вече наистина съм любопитен да я видя.
— Идете утре в театъра. Доколкото я познавам, по време на танца няма да скъпи своите прелести и красоти.
— А от американката не го очаквате?
— Каквато я видях, наистина ми е интересно в какъв ли костюм ще се яви. Почти ми е невъзможно да си я представя в трико, къса балетна рокличка и дълбоко изрязан гръб.
По сериозното лице на Холм прелетя лека усмивка. Той сви рамене и каза:
— Ако излезе навлечена като калугерка, по-добре изцяло да се откаже от този дебют.
— Нека си излиза както си иска, изходът от тази конкуренция не подлежи на съмнение.
— Наистина ли? Още отсега?
— Още отсега! — кимна Жан с важна физиономия.
— Е, и как си го представяте този изход?
— Леда ще победи.
— Толкова ли е несъмнено това?
— Абсолютно.
— Мисля, че трябва да се изчака какво ще реши публиката.
— Публиката? — попита камердинерът с подигравателен тон. — И какво разбирате под понятието публика, мой многоуважаеми хер Холм?
— Е, ами целокупността от всички зрители.
— Чудесно! И сигурно мислите, че тази целокупност има преценка, глас?
— Естествено.
— Тук много се лъжете, млади човече. Вижда се, че сте още млад и тепърва трябва да трупате опит.