— Не. Говоря сериозно.
— Грог не съм помирисвал от години, а още по-малко съм пил!
— Е, тогава елате! Да се отбием за няколко минутки в „Кронпринц“.
— Наистина ли? Сериозно ли?
— Естествено!
— Точно както тогава, когато ми поръчахте кафе и земелки, хер Холм. Вие имате добро сърце!
— А вие сте един почтен мъж, когото човек може да си позволи малко да подкрепи. Елате!
Отидоха в салона на хотелския ресторант и Холм поръча две чаши грог. После взе менюто, отгърна го, сложи го пред слугата на театъра и каза:
— Ето, Папа Вернер, изберете си нещо!
Споменатият завъртя уплашено очи и попита:
— Да си избера?
— Естествено.
— От тези ястия?
— Че от кои други? — засмя се Холм.
— Хер, да не сте се побъркали?
— Как ви хрумна този въпрос?
— Тук предлагат: печена гъска — осемнайсет кройцера, заешко печено — един гулден; сърнешка плешка, бут от дива свиня — също един гулден. После шницел, рамстек, котлет, гулаш и чушки с месо, всяко по за седемдесет кройцера! Такова нещо може да яде само някой, комуто парите изпадат от джоба!
— Е, на мен ми изпадат!
— Как, какво, наистина ли? Спечелили сте на лото?
— Това не, но си намерих работа и получих добра предплата.
— Така, така! Радвам се от все сърце за вас. Но не бива да се охарчвате заради мен!
— Нямайте грижа, Папа Вернер. Имам достатъчно. И тъй, изберете си нещо.
— Е, щом настоявате! Гладен съм като трошилешник. Тук долу пише: „Хамбургер с масло — 30 кр.“ Мога ли да си поискам това?
— Не. Защо избрахте най-евтиното? Щом толкова дълго сте гладували, един хамбургер с масло няма да ви засити. Вземете си нещо там от горе!
— Прекалено скъпо е!
— Това не ви засяга!
— Хм-м! Мога ли да си вземам такива деликатеси, след като близките ми гладуват вкъщи!
— Стига! Семейството ви няма да гладува. Вижте тези десет гулдена! Заемам ви ги.
Извади посочената сума и я бутна към театралния слуга. Онзи обаче се отдръпна, протегна отбранително ръце и каза:
— Господ да ме пази, да ви лиша от толкова пари! Вие самият се нуждаете от тях!
— Не, сега не се нуждая.
— О, напротив! Зная го!
— Нищо не знаете!
— Всичко, всичко знам!
— Така ли? Наистина ли? Да не би да знаете също, че сега имам над сто гулдена в джоба?
— Сто… сто… сто гул… гул… гул… дена?! — произнесе мъжът, заеквайки от удивление.
— Да. Виждате, че съвсем спокойно и с удоволствие мога да ви дам назаем десет гулдена. Ще купите дърва, въглища и ядене за семейството си.
— Истина ли е това? Или го казвате само за да приема десетте гулдена?
— Истина е. Ето, вижте! — Отвори портмонето и му го показа.
— Вярно, вярно! Боже Господи, колко пари! Да, с най-голямо удоволствие и желание щях да приема заема, но вече ви дължа четири гулдена!
— Няма значение!
— Ще станат четиринайсет!
— Та нали ще ми ги върнете!
— Ще ви кажа откровено, че това няма да стане толкова скоро!
— Е, ще ги върнете, когато можете. И така, вземете, моля, парите!
Сълзи на радост се появиха в очите на театралния слуга. Той подаде ръка на репортера и каза:
— Хер Холм, не зная какво да кажа, така че по-добре да не казвам нищо. Да, ще взема парите. Веднага щом мога, ще ви ги върна и нека нашият Господ Бог, който вижда каква помощ ми оказвате, ви се отплати с хилядократна лихва.
Макс също беше развълнуван. Разтърси ръката на честния мъж и каза:
— А сега си изберете и ядене.
— И това ли още! Но… вие няма ли да ядете?
— Хм-м! Мислите, че няма да ви се услади, ако се храните сам?
— Да, така е. Ще имам чувството, че трябва да погълна някое подаяние. Но ако ядете с мен, това ще бъде един приятелски дар.
— Е, добре, ще ви направя компания.
Очите на театралния прислужник се бяха приковали с ламтеж към горната част на менюто. Но не се осмели да си избере нещо оттам. Ето защо предпочете да попита:
— Вие какво ще си поръчате?
Макс отгатна мисълта му и отговори усмихнато:
— Ще ядете ли каквото ям и аз?
— Трябва ли наистина?
— Да.
— Добре! Не бива да ви отказвам, мили хер Холм!
— Чудесно! Аз ще си поръчам първо порция печена гъска и после сърнешка плешка.
— Дяволите го взели! — извика Вернер, скачайки от стола. — И аз ли ще получа такова нещо?
— Естествено!
— Печена гъска ядох веднъж преди осем години на една сватба, а сърнешка плешка не съм вкусвал през живота си. Такива неща не се предлагат на човек от нашата черга!
— Е, днес ви се отдава такава възможност!
Холм поръча. Когато беше сервирано, театралният слуга вдъхна аромата на печеното и каза:
— Дори самата миризма струва един гулден. Хер Холм, вие си изградихте днес не едно стъпало, а цяло стълбище към Небето!