— А вашият господар е поклонник на красотата!
— Да, но само когато това поклонничество не му коства нищо. Той е ужасно свадлив.
— Та аз не мога да повярвам, че при нейната красота и неговото благоразположение вчерашният разговор е траял само една минута.
— Нито дори цяла минута.
— Необяснимо!
Тогава той пристъпи по-близо до нея и прошепна:
— Трябва нещо да се е случило.
— Как така?
— Тя си тръгна, и то как!
— Как?
— Приблизително както в театъра, когато някоя красавица не желае да има един мъж и си заминава с презрително-подигравателна усмивка.
— Аха, така значи! А докторът?
— Беше бесен.
— Наистина ли?
— Беше пребледнял от гняв. Както казах, нещо трябва да се е случило.
— Хм-м! Бих желала да знам какво!
— Е, не е трудно да си го представи човек.
— Така ли мислите?
— Определено.
— Е, и какво?
Дребосъкът смигна, сви длани като говорителна тръба пред устата си и прошепна:
— Тя не обича целувките като вас!
— Издайник! — укори го дамата с леко, закачливо шляпване. — Но онези двамата там вътре станаха много шумни. Кой е другият мъж?
— Хер Холм е репортер.
— Аха! Ако нещата продължат така, той сигурно ще изхвърчи. Така че ще си вървя. Но, пет!
Тя сложи предупредително пръст на устата.
— Пет! — повтори слугата, като изигра същата пантомима и кимна с разбиране.
— Нито дума! Той не бива да научи, че съм разговаряла с вас!
— Нито сричка! Аз съм не само късоглед, но и ням!
А когато вратата се затвори след нея, продължи:
— Ама че история с тия целувки. Оня там ги получава с дузини, а нашего брата дори не бива да зяпа. Благата на тоя свят са твърде несправедливо разпределени!
А тя си мислеше, докато слизаше по стълбите: „Значи той все пак ме излъга. Моето предположение е било съвсем правилно. Тя е била тук. Отрязала го е. За мен това е добре. Сигурно и при другите е била така сдържана. При това положение е изгубена!“
Правилно бе чула преди малко. В стаята на редактора бе станало твърде оживено.
Главният редактор беше много ядосан, дето бе така изненадан от своя слуга, и при влизането на репортера се намираше в лошо настроение.
— Какво искате? — обърна се той грубо към него.
Младият мъж никога не бе намирал вежливо отношение или симпатия от негова страна, но такъв тон все още не бе чувал. Ето защо вдигна глава учудено.
— Какво искате, попитах!
По лицето на репортера плъзна лека усмивка, но той все пак отговори учтиво:
— Най-напред исках да поздравя, хер доктор. Добро утро!
Това като че ли не бе подходящото средство да разсее лошото настроение на редактора.
— Какво означава тая работа? — каза той. — Сега за трети път ви питам какво искате!
— Бих желал да отправя едно запитване.
— Запитване? Мислех, че ми носите някаква новина!
— Засега още не.
— Е, заради някакво си запитване не е необходимо да ме безпокоите още в предобеда.
— Извинете! Не ми е известно да съм дал повод за раздразнението ви. А и, строго погледнато, това, което ме води при вас, е действително новина.
— Хайде, изплюйте камъчето!
— Имам предвид статията относно американската танцьорка.
— Аха! И каква е работата с нея?
— Тя от вас лично ли е написана?
— Да.
— По чия информация?
— Какво ви интересува това? Тук аз съм този, който пита. Какво ви засяга тази статия?
— Тя съдържа неистина.
— Тук май се лъжете!
— О, не! Източникът, от който сте почерпили сведенията, е доста неясен.
— Позволявате си да ме поучавате с даскалски тон!
— Това и през ум не ми минава. Но ви препоръчвам да подадете ръка на дамата с едно опровержение, което да излезе утре.
Веждите на редактора се свиха заплашително.
— Я гледай! — кипна той. — Опровержение, а?
— Да.
— Което да се появи утре?
— Да.
— Много мило, страшно мило! Струва ми се, вие се смятате за този, който има право да се разпорежда тук!
— Съвсем не. Но честта на нашия вестник изисква такова опровержение.
— По този въпрос вие изобщо нямате думата. Аз съм човекът, който трябва да брани тази чест. А и какво ли изобщо разбирате от чест на журналист! Вие сте репортер и за всяка използваема новина ви се плащат петдесет кройцера. Между редактор и репортер, между мен и вас има разлика оттук до небето, но това вие като че ли не го осъзнавате.
— О, моля! Никой по-добре от мен не може да съзнава каква морална разлика съществува между нас двамата. А дали и по отношение интелигентността, това тепърва би трябвало да се провери.
Редакторът отстъпи една крачка назад, опря ръка на бюрото и изруга с мятащи искри очи:
— Всички дяволи! Какво означава това?