— Келнер по стаите за чужденци? — попита театралният слуга. — В такъв случай сигурно познавате и Леда?
— Естествено!
— Да не би тя да живее тук? — попита Холм бързо.
— Да — отговори келнерът.
През главата на репортера мигновено се стрелна една мисъл, на която той веднага даде ход, като попита:
— Кой я обслужва?
— Аз самият — отговори келнерът. — Естествено, на разположение има и женски персонал.
— Хм! Бихте ли ми свършили една услуга?
— С удоволствие, с най-голямо удоволствие, както знаете! Какво желаете?
— По-късно, по-късно, не сега.
Предпочете в присъствието на театралния слуга да бъде предпазлив. Вернер разбра, че той е причината за тази сдържаност, и се надигна от стола.
— Времето ми изтече, хер Холм — каза. — Позволете да се сбогувам.
— Не, не! Нека изпием още по чаша грог!
— Благодаря! Знаете, че трябва да отида до архива, а доста дълго се задържах.
След няколко общи приказки и сърдечни благодарности той се отдалечи. Келнерът, който се бе оттеглил временно, сега приближи отново към Холм и попита:
— Той си тръгна. Не искахте да говорите в негово присъствие, нали?
— Действително! Той е честен мъж, наистина, но това, което ще ви помоля, трябва непременно да остане в тайна пред него.
— Също и пред други може би?
— Да. Мога ли да разчитам на вас?
— Това се подразбира изцяло от само себе си. Кажете какво трябва да направя за вас!
— Дали изобщо можете да го направите, зависи от обстоятелството, как е устроен апартаментът на Леда. Бих желал да я подслушам.
— Мътните го взели! Това е деликатна работа!
— Може би твърде опасна за вас?
— Хм-м! Знам ли!
— Ако искам нещо, което не можете да свършите, кажете ми откровено. Изобщо няма да ви се разсърдя.
— Бих желал да знам за какво се касае.
— Е, щом няма да казвате на никого, ще бъда откровен с вас. Утре Леда ще излезе на сцената срещу своята съперница и много ми се иска да знам какво мисли за нея.
— Най-добре ще бъде да я попитате директно.
— Това не влиза в плана ми. Как са разположени стаите, в които живее?
Келнерът описа обстановката.
— Задната стая сигурно е свързана със съседната й с врата?
— Да. Тя се зарезва от двете страни.
— Стаята обитавана ли е?
— Не. Танцьорката, естествено, очаква, че ще я оставим празна. Та нали дотам иначе би стигнала всяка дума, която разменя с майка си.
— Това е хубаво, много хубаво! Ще ми отворите ли тази стая, ако ви дам един приличен бакшиш?
— Това е в разрез с моя дълг, добри ми хер Холм!
— Добре! Да не говорим повече по този въпрос!
Облегна се назад на стола с физиономия, сякаш смята работата за напълно уредена. На келнера обаче се въртяха в главата думите „приличен бакшиш“. Той само привидно се бе колебал. Ето защо сега каза:
— Вярно, много ми се иска да ви направя услуга…
— Но аз не бих желал да ви подтиквам към нарушение на дълга.
— Може би това нарушение няма да е толкова голямо. Нали искате само да чуете какво мисли танцьорката за своята съперница?
— Да.
— Е, в крайна сметка в това няма нищо лошо. Колко ще пожертвате за тая работа, хер Холм?
— Струва ми се, че искахте да ми свършите услуга?
— Разбира се, но вие не подметнахте ли за бакшиш?
— Е, така да бъде! Колко искате?
— Вие колко давате?
— Аз не предлагам нищо. Кажете вие колко искате!
— Три гулдена много ли са?
— Давам ги. Кога мога да се кача?
— Веднага щом пожелаете.
— Леда в апартамента си ли е?
— Да.
— А майка й?
— Също. Но колко дълго възнамерявате да останете горе?
— Докато науча онова, което искам да знам.
— Олеле!
Келнерът се почеса смутено зад ухото.
— Какво, да не би да съжалявате? — попита Холм.
— Ако се каните да чакате, докато двете заговорят за американската танцьорка, можете и до утре да си киснете там!
— Аз не мисля така.
— Но е напълно възможно те вече да са се изказали за тази дама и въобще да не се върнат повече на тази тема.
— Аз ще се погрижа да я засегнат.
— Как се каните да подхванете тая работа?
— Ще напиша няколко реда, които ще предадете на Леда, когато се озова в съседната стая.
— Ще мога ли да прочета написаното?
— Да.
— И ако Леда попита от кого е писмото?
— От някакъв хер, когото не познавате. Бил е тук и естествено вече си е тръгнал. За доставянето на писмото ще ви платя още два гулдена.
— Значи общо пет?
— Да. Как да се кача незабелязано?
— Предоставете това на мен. Ще издебна подходящия миг и ще ви отведа горе. Платете си сметката и поискайте да ви дадат материали за писане, за да бъдете готов, когато ви дам знак.