От онова, което бе искал всъщност да разбере, беше чул твърде малко, но подслушаното беше изключително важно. Удадеше ли му се да издири съответните нишки, с тази Леда беше свършено. Беше споменат някой си лейтенант Фон Шарфенберг, чиято любовница е била. Все щеше да съумее да се добере до това име.
Сега вече нямаше нищо за подслушване. Холм сметна за уместно да напусне скривалището си. Измъкна се, затвори вратата и излезе от хотела, без никой да го обезпокои.
Глава 6
Мини и контрамини
Холм си тръгна директно към къщи. Когато изкачи трите етажа и отвори тихо вратата, видя баща си да спи в креслото. По лицето на болния се бе разпрострял израз на щастие, какъвто отдавна не бе забелязван при него. Хилда седеше до масата и шиеше. Беше сама, тъй като съседката вече си беше отишла.
Като съгледа брат си, тя скочи бързо и радостно се завтече към него.
— Най-после, най-после — прошепна, поднасяйки му уста за братска целувка. — Колко се страхувах за тебе!
— Наистина ли, Хилда? — попита той тихо.
— Да! От вчера не си се прибирал вкъщи!
— Това не се случва за пръв път.
— Но точно този път толкова много те чаках.
— Защо?
— Имам много да ти разказвам.
— Добро?
— Да.
Усмихна му се толкова щастливо, че той поклати глава и се осведоми:
— Тук като че наистина се е нанесъл някакъв приятелски ангел. Татко се усмихва насън, а ти правиш физиономия, сякаш си открила някаква голяма находка.
— Случаят действително е такъв.
— Разказвай тогава!
— Сега не. Ти първо трябва да се нахраниш.
— Вече ядох.
— О, о, не ти вярвам! — каза тя, като го заплаши с пръст.
— Защо?
— Защото винаги твърдиш, че си ял. Правиш го само за да остава всичко за татко и мен.
— Но този път действително е така.
— Ще си покаже. Нищо ли не подушваш?
Едва при този въпрос му обърна внимание мирисът на печено, който се носеше из стаята.
— Печено от мариновано говеждо! — възкликна. — Хилда, какво прахосничество!
— О — усмихна се тя, — можем да си позволим този лукс. Имаме средства!
— Вчера си занесла своята работа?
— Да.
— Е, каквото и да си получила, дълго няма да стигне. Аз обаче имам пари, аз! Чуваш ли?
Момичето направи забавно изненадана физиономия и попита:
— Ти? Имаш пари?
— Да, аз.
— Но сигурно немного!
— О, те действително са много, изключително много.
— Не преувеличавай! Толкова много пари, колкото имам аз, в никой случай нямаш!
Той го сметна за шега, поради което отговори:
— Иска ми се да го вярвам. Я ги преброй!
— Сега не. Първо трябва да ядеш. Да излезем, за да не смущаваме татко!
Отвори спалнята. Тя също беше отоплена. А малката масичка беше застлана с покривка.
— Хилда! По дяволите! Да не би да е празник? — пошегува се той.
— Да, днес е празник — отговори тя. — Сядай! Ще донеса яденето!
— Не, дете, казвам ти, че действително не мога да ям. Вече ядох!
Лицето му беше толкова сериозно, че тя се изкуши този път да му хване вяра.
— Наистина ли? — попита.
— Да.
— Къде?
— В хотел „Кронпринц“.
— Но там било много скъпо!
— Да. Платих четири гулдена.
— Господи Исусе!
— Виждаш ли как се учудваш! И я отгатни какво поисках да ми сервират!
— По-добре кажи веднага!
— Е, гъше печено и сърнешка плешка.
— Гъше печено и сърнешка плешка? Почти бях повярвала, че си ял, ама сега е сигурно, че пак само така го казваш. Мислиш, че нямаме много, и искаш да оставиш всичко на нас. Но почакай само! Ще видиш, че сметката ти е много погрешна!
— Правилна е. Я погледни тук!
Отвори портмонето и сложи парите на масата. Като видя сумата, момичето плесна ръце и възкликна:
— Колко пари! Каква сума! И това е твое, наистина твое?
— Да, разбира се!
— Човек едва ли може да го повярва и проумее! И откъде всъщност ги получи?
— От моя нов шеф.
— Имаш нов шеф?
— Да.
— Говориш със загадки!
— Е, вече не работя за „Резиденцблат“, а за „Регирунгсжурнал“.
— О, това би било щастие!
— Не само би било, а е щастие. И сега не съм репортер, а истински сътрудник. Ще пиша статии.
Тя събра ръце с дълбоко, радостно удивление и каза:
— Наистина е много хубаво, стига само да не си правиш шеги!
— Хилда, говоря сериозно.
— О, Боже, но тогава ние наистина, наистина сме споходени от щастието!
— Така е, мила ми сестрице. Комисионалният съветник лично ми предложи мястото и ми предплати сто гулдена.