Той се изплаши не на шега.
— Да представи вексел? Правилно ли чух?
— Да, скъпи Макс.
— Нима той има в ръката си някакъв акцепт?
— Да.
— Но аз не знам нито дума за тая работа!
— Успокой се, скъпи братко! Нали опасността вече отмина. По-добре ме изслушай!
Разказа как тя и болният баща се видели принудени да извикат лихваря. Когато свърши, той извика:
— Какво недомислие! За да не ме безпокоите, сами си навличате десеторни грижи. Аз…
— По-тихо! — помоли тя, слагайки ръка върху устата му. — Ще събудиш татко. И обеща да не ми се караш!
— Е, добре, трябва да сдържа думата си! Но още не знам как си се сдобила с толкова много пари.
— Ще чуеш. Исках да спечеля бързо и в достатъчно количество пари. Блъсках си главата по какъв начин най-добре бих могла да го постигна, но не ми хрумна никаква спасителна идея. Но ето, че балетмайсторът ме видя, когато занесох работата си на неговата жена. Знаеш ли, че той е и художник?
— Знам!
— Трябваше да рисува Психея. Нуждаеше се от модел.
Макс наостри слух.
— Не беше намерил подходящ. Като ме видя, каза, че не можело да има по-добър модел, и ми предложи по един гулден на час позиране.
Братът скочи светкавично от стола и извика с гръмък глас:
— Пъкъл и Сатана! Хилда, момиче! С ума си ли си?
— Аз не исках. Но колкото пъти отивах — продължи сестрата, — той все ме увещаваше. И най-сетне, вчера, се съгласих.
Той отпусна ръце, очите му изгубиха блясъка си, а устните станаха бледи.
— Ти си позирала… като модел? — пророни.
— Не.
— Но нали каза, че си се съгласила!
— Въпреки това не го сторих. Слушай по-нататък!
Разказа преживелицата, придържайки се към истината. Когато стигна до момента, в който бе излязла облечена от кабинета, той възкликна, отдъхвайки облекчено:
— Хвала на небето! Щях да извия врата на тоя хер балетмайстор и живописец! Той какво каза?
Тя продължи разказа си. Сега, когато на сърцето й бе олекнало, съумя да намери подходящи изрази да опише най-хумористично комичната бойна сцена, така че и Макс се разсмя с глас. После спомена непознатата дама, която я бе взела под закрила.
— Коя беше? — попита той.
— Веднага ще разбереш. Помислих, че е влязъл някой ангел, или фея. Не съм имала и представа, че една дама може да бъде толкова красива, толкова невероятно красива. Да можех само да ти я опиша. Тя ме взе със себе си и ме отведе в своя апартамент в хотел „Юнион“…
— Там отсядат само чужденци.
— Тя също е чужденка. Има една негърка при себе си.
Той се ослуша.
— На каква възраст е тази негърка? — попита рязко.
— Може би четиринайсетгодишна.
— Чу ли името й? Как се казва?
Тя му каза и сметна за много удивително, че той пристъпи сега с бърза крачка към прозореца. Искаше да прикрие жаравата, обхванала лицето му. Най-после се обърна и попита:
— Защо те взе тя със себе си?
— За да ми възложи работа.
— Получила си поръчка?
— Ще работя само за нея. Предплати ми сто гулдена.
Макс посегна с ръка към челото, сякаш искаше нещо да заличи. После попита:
— Как се казва?
— Ето визитката, която ми даде.
Той й хвърли един поглед и видя най-скъпото за него име. След това каза с тон на дълбока печал:
— Хилда, о, Хилда, не биваше да го правиш!
— Кое? Та нали тя ме взе със себе си! Можех ли да постъпя другояче?
— Не трябваше да вземаш парите.
— Защо? Това така ме зарадва. Ние се намирахме в много затруднено положение.
— Но въпреки това трябваше да откажеш!
Тя го погледна с ням упрек. После опита да се извини:
— Не знаех, че днес ще получиш пари!
— Но какво ли си мисли тя сега за нас!
— Че сме бедни!
— Това не е позор, не е срамно, че сме принудени да вземем предплата! Тя разпитва ли те за семейното ни положение?
— Да.
— Също за отделните членове?
— Да, за теб също.
— Ти каза ли какъв съм и какъв съм бил?
— Разбира се. Не биваше ли да го правя?
— Не. Знаеш ли каква е тази дама?
— Не, каква?
— Една американска балерина. Утре вечер ще се яви на конкурсен спектакъл с една своя съперница.
Едва сега у Хилда започна нещо да просветва. Защо вчера брат й беше толкова щастлив? Защо днес така се натъжи, че е взела предплатата? Дали мис Стартън не беше онази танцьорка, за която беше чела в неговия дневник?
Ако беше тя, за Хилда бе лесно обяснимо защо той не бе в състояние да изтръгне образа й от душата си. Но осъзна също, че предплатата е накърнила неговата мъжка гордост. Понечи да каже някоя дума за извинение, но в този момент на външната врата се почука. Хилда отиде да отвори и остави междинната врата открехната.