— Това означава, че като репортер стоя под вас, но като човек — със сигурност не. Може би по-добре от вас знам как стоят нещата с честта на един вестник.
— Това… това… това… си позволявате с мен! — избухна редакторът.
— Действително.
— С мен, главния редактор, доктор по философия!
— Тези две титли не са в състояние да ме впечатлят. Аз също като вас съм доктор на този факултет.
— Вие? Вие? — зяпна от удивление редакторът.
— Да, аз.
— Вие — доктор по философия? Ха-ха-ха!
— Свободен сте да се хилите или да ревете, изцяло по ваше желание!
— Доктор Холм! Хер репортер доктор Холм! Действително звучи класически! Но каква цел преследва тази комедия?
— Това не е комедия. Вие ме посрещате по начин, който ме озадачава, още повече че не ми е известно да съм ви дал някакъв повод. Позовавате се на титлата си и аз ви съобщавам, че съм защитил същата, за да ви докажа, че поне по образование съм на едно ниво с вас.
— Аз пък ви смятам за болен и поради това ще се отнасям към вас със спокойната, хладна обективност на лекаря, доктор Холм.
Той сложи двойно ударение върху думата „доктор“. Холм не обърна внимание на иронията и отговори:
— Тази обективност за мен ще бъде добре дошла. Преди малко ми се сторихте крайно субективен.
— Хер Холм! Да приема ли, че тези думи съдържат някакъв намек?
— Не. За тази цел нямам необходимия недостиг на добри маниери.
— А и не бих ви посъветвал. И така, как стана, че днес говорите по различен начин от обикновено?
— На първо място, понеже още с влизането гневно ме нахокахте, и после, защото съм ядосан от днешната статия.
— Нямате никаква причина да се ядосвате. Онова, което пиша, мога да си го позволя, то е истината.
— Не е истината. Мис Стартън е направена за смях по начин, който предизвиква възмущението на всеки културен човек.
— Значи мен не ме причислявате към културните?
— За да отговоря на въпроса ви, трябва по-напред да знам дали изобщо сте почерпили сведенията от някакъв източник, или тези лъжи са се пръкнали от собствената ви фантазия. Талантът на мис Стартън се извисява над всяко съмнение. Тя никога не е била наричана с друго име, освен Кралицата на балета.
— Естествено, само подигравателно!
— Не. В качеството си на редактор би трябвало да сте запознат и със събитията от другата страна на океана. Би следвало да сте чели каква еуфория предизвиква всяка поява на тази дама. Тя била наричана направо метеор.
— Не знам и дума по въпроса!
— За най-голямо удивление. Моля за разрешение да ви предоставя на ръка източниците, от които можете по-добре да се информирате.
Бръкна в джоба и извади един пакет, който подаде на редактора. Онзи обаче го отхвърли с две ръце и каза:
— Благодаря, благодаря! Моята преценка за тази танцьорка е произнесена. Казал съм само истината и съм длъжен да я отстоявам!
— Но аз мога да ви докажа, че са ви осведомили съвсем погрешно!
— Това не е вярно. И не казвайте повече думица по тази работа, която аз считам за уредена!
Извърна се и го освободи с жест. Въпреки това Холм остана и отбеляза:
— Тя още не е уредена, хер доктор. Ако вие не желаете да публикувате опровержение на днешната лъжлива статия, аз ще го изискам.
— Ще го изискате? — извика другият гневно.
— Да.
— Вие се смятате за човека, способен да го направи?
— Да, аз!
— Ама, разбира се! Доктор Холм! Ха-ха-ха!
— Подигравайте се! Но аз ви предупреждавам!
— Вие — мен? Хубаво! Разбирате, че сте освободен от ангажиментите си към нас. Такъв репортер не ми е необходим. Търсете си хляба на друго място!
— Ще го намеря.
— Охо! Кой плаща така добре като мен? Другаде ще получавате трийсет кройцера за новина. При всички случаи ще трябва още повече да залягате на цигулката.
Холм пребледня.
— На цигулката? — повтори неволно.
— Да — присмя се редакторът. — Или може би си мислите, че не знам за свиренето ви в най-подозрителните танцувални зали на столицата пред утайката на обществото? Пфу, да го вземат дяволите!
Пребледнялото преди малко лице на Холм отново се зачерви.
— Хер доктор! — извика той заплашително.
— Охо! Я не ми излизайте с тоя тон! Един репортер, който наред с това е един най-обикновен кръчмарски музикант, има дързостта да претендира за докторска титла. Това е повече от смешно, това е налудничаво!
Беше изпаднал в истинска ярост. Холм бе запазил спокойствието си. Сега каза с усмивка на самоувереност и превъзходство:
— Вашите изблици преливат от оскърбления към мен. Какво ще стане, ако ви извикам на дуел?
— Вие? Мен? Чиста дивотия! Да не би пък да си въобразявате, че сте лице, достойно да отиде на дуел?