Князът се подсмихна и отговори:
— Такива неща бързо се разпространяват. Може би ви е дадена някаква пробна задача?
— Нещо подобно. Поне аз бих я нарекъл така.
— Мога ли да науча каква?
— Разбира се! Засяга очаквания утре конкурс между двете балерини. Ваша светлост е имал честта, както вчера чух, да гледа американката?
— Няколко пъти. Тя ще победи.
— Аз съм склонен да се съмнявам в това.
— А аз го твърдя.
— Тя ще си има работа с противници, за които всяко средство е добро, стига да води до целта.
— Въпреки това тя ще победи, макар и не утре.
— Е, ако Ваша светлост го има така предвид, то и аз съм на същото мнение. Но горко на тези интриганти, ако я подкарат през просото! Тогава ще си имат работа с мен!
— Ой, ой! Толкова ли сте страшен?
— Поне се надявам да се боря храбро.
— Ще размахате копие за честта на американката, както предполагам?
— Определено! И когото това копие улучи, е изгубен.
— Тези думи навяват предположение, че вече разполагате с добри оръжия?
— Да, имах щастието да науча неща, които ми дават основание да не се съмнявам в победата. Противниците на нашата мис Елън разкриха слаби места, които вече не подлежат на покриване.
— Мога ли да науча тези уязвими места?
— Първо би следвало да познавате противниците.
— Е, кои са те?
— На първо място хер интендантът на столичния театър.
— Що за човек е той?
— Глупав, горд, самомнителен и същевременно голям поклонник на женската красота.
— Аха! Американката е красива. Той не би следвало в такъв случай да се числи към нейните противници.
— Тя е красива, много красива, това е вярно. Но това е красотата на една Диана. Тя е непорочна, чиста, недокосната. Интендантът е предприел атака и е бил отблъснат по един направо унижаващ начин. Леда, напротив, е откликнала на желанието му.
— При това положение неговата враждебност действително е обяснима. А другите неприятели? Кои са?
— Капелмайсторът, балетмайсторът, шефът на клакьорите и главният редактор на „Резиденцблат“.
— Как е превърнала тези господа в свои врагове?
— По същия начин и по същата причина. От нея са очаквали да си откупи ангажимента с жертви, каквито една почтена жена не може да принесе. Тя е отрязала нескромните искания по своя аристократичен маниер, докато мадмоазел Леда се е отдавала където, както и когато е било поискано. Всички споменати господа са единодушни по отношение ангажирането на Леда.
— Хм-м! Може би бъркат в сметките си.
— Аз не съм склонен да подценявам влиянието, което тези мъже притежават.
— Аз също не го правя, но съм гледал мис Стартън и зная, че ще увлече публиката.
— Може би няма да й дадат тази възможност.
— Как възнамеряват да я подхванат тази работа?
— Чрез какви ли не интриги. Петима влиятелни театрални служители имат желание да я провалят. Тези господа оглавяват театралната управа и притежават толкова много средства да постигнат целта си, че нито за миг не им хрумва да се усъмнят в успеха на своите усилия.
— Не мога действително да не ви дам право. Моят интерес към тази изключителна дама е много голям. С най-голямо удоволствие бих я взел под своя закрила, но макар в кръговете на дворцовия театър да съм, така да се каже, en vogue18, за съжаление, твърде малко познавам съответните лица и взаимоотношенията, за да мога да разчитам на някакво влияние.
— Може би на мен ще се удаде да го върна тъпкано на тези господа, въпреки че съм само един беден репортер.
— Какво възнамерявате да правите? По какъв начин смятате да се доберете до машинациите им, за да ги покриете с позор? Та нали имате време само до утре за осуетяване на интригите им?
— Не мога да се одързостя да предявявам подобни претенции. Моето действие няма да има предпазен характер, което означава, че нищо не мога да предотвратя. Но мога нещо по-добро, а именно да ударя с боздугана, когато видя утре, че онези са извършили някаква нередност.
— Вие, изглежда, сте убеден, че случаят ще бъде такъв.
— Действително. Те са толкова уверени, че ще провалят американката, че шефът на клакьорите вече е уговорил своя премия.
— С Леда?
— Да.
— В какво се състои тази премия?
— В един любовен час.
— Охо! И го знаете точно?
— От сигурен източник.
— Кога ще се състои този любовен час?
— Утре вечер след представлението.
— Толкова скоро? Къде?
— В „Белвю“.
— Много мило! Това би могло да ви даде възможност да си направите някоя шега.
— Така е! Аз си помислих съвсем същото и не искам да пропусна тази възможност.
— Какво сте намислили?
— Още нищо.