— Тогава мислете.
— Сега по този повод отивам до „Белвю“. Съдържателят е мой много добър познат и със сигурност няма да им издаде шегата.
— Ще дойда с вас.
— Познавате ли съдържателя, Ваша светлост?
— Да. Ако изпитва някакви опасения относно желанието ви, ще съумея да ги разсея.
— Аз искам първо да разбера дали вече знае, че мосю Леон Стодижел утре вечер ще дойде.
— Така ли се казва шефът на клакьорите?
— Да.
— Странно име! Ако човекът е като името, действително ще е някоя странна птица. Да влезем!
Споменатото увеселително заведение беше разположено на едно възвишение извън града, от което се откриваше много приятна гледка към столицата. Оттам и името „Белвю“. Тук имаше ресторант, зала за танци и стаи за гости. Двамата влязоха в ресторанта-.
Един келнер ги обслужи. Не бяха седели кой знае колко и съдържателят влезе в салона на ресторанта. Той съгледа двамата посетители и се слиса. Бедният репортер и кръчмарски музикант с княз Дьо Бьофур на една маса — това му бе необяснимо. Макс Холм му даде знак и той се отзова на повикването. Направи пред княза изключително дълбок поклон.
— Имате ли няколко свободни мига? — попита Холм.
— Да, за вас винаги, както знаете.
— Бихте ли седнали за малко при нас?
— При вас? — попита онзи учудено. — Нима господата се познават?
— Да — отговори князът. — Седнете спокойно. Аз също ви умолявам.
— Е, щом Ваша светлост заповядва, ще се подчиня.
Настани се на един стол.
— Познавате ли мосю Стодижел? — попита Холм.
— Шефа на клакьорите?
— Да.
— Познавам го.
— Известна ли ви е също така някоя си мадмоазел Леда?
— Балерината, която утре ще излезе на сцената в „Кралицата на нощта“?
— Същата.
— Слушал съм за нея, но още не съм я виждал.
— Утре, мисля, ще я видите.
— За съжаление, не!
— Наистина ли?
— Много бих искал да посетя това интересно представление, но за жалост трябва да си стоя в заведението. Не мога да пренебрегвам гостите си.
— Не това имах предвид.
— А какво, хер Холм?
— Мислех, че ще видите танцьорката тук.
— Като гост?
— Да.
— Не знам и дума по въпроса! Тук ли смята да дойде?
— Да.
— Това ме радва. Много ми се искаше да я видя. Вероятно ще дойде в следобеда?
— Не, вечерта.
— Но нали тогава трябва да излезе на сцената?
— Имах предвид след представлението.
Съдържателят поклати глава.
— Вие сте репортер, хер Холм — каза той. — Може би знаете някои неща, които за нас са неизвестни. Но утрешното представление вероятно ще свърши едва към единадесет и много ме съмнява, че споменатата дама ще иска после да посети моя толкова усамотен ресторант.
— Хитрец!
— Какво? — попита съдържателят, учуден от тази дума.
— Помолили са ви за дискретност!
— Мен?
— Да. Обещали сте нищо да не издавате.
— Не знам какво искате да кажете!
— Я стига! Не се преструвайте!
— Но, хер Холм, давам ви честната си дума, че нямам и понятие за някакво си идване на тази Леда!
— Наистина ли?
— Кълна се в честта си.
— И за мосю Леон Стодижел също не знаете нищо?
— Нито дума! С него пък каква е работата?
— Той също ще дойде.
— С Леда?
— Да.
— Аха-а! Мътните да го вземат!
Съдържателят щракна пръсти и тихо подсвирна.
— Е, сега навярно си спомнихте? — попита Холм.
— Хм-м! Не зная дали едното има връзка с другото.
— Кое?
— Не бива да говоря по този въпрос.
— Да не би да сте положили свещена клетва, че ще мълчите?
— Това наистина, не.
— Е, в такъв случай няма да изгубите отвъдното си блаженство, ако ни подхвърлите един малък намек за онова, което си мислите в момента.
— Аз действително бях уведомен за едно посещение.
— За двама души?
— Да.
— Един хер и една дама?
— Да.
— За кога?
— За вечерта между единайсет и дванайсет часа.
— Кой направи резервацията?
— Един непознат мъж. Беше поръчал изискана супе19.
— В отделна стая?
— Да.
— Щом не е било споменато никакво име, вие, така да се каже, поемате известен риск.
— В какъв смисъл?
— Една такава супе струва пари.
— Не е евтина, наистина.
— Вие ще се подготвите за двама души. Но какво ще стане, ако не дойдат?
— О, аз се застраховах!
— По какъв начин?
— Поисках гаранция.
— Дадоха ли ви я?
— Мъжът, който направи поръчката, ми предаде двайсет гулдена.
— Това е нещо друго.
— Значи вие мислите, че това ще бъдат Стодижел и Леда?
— Да.
— Хм! И аз си помислих нещо подобно. Работата беше много тайнствена, тъй като те не искаха да бъдат разпознати.