— Я стига! Мога да ви тикна дипломата си пред очите!
— И хиляда дипломи да измъкнете, пак бих изхвърлил през вратата секунданта, който ще ми пратите! Хубаво си отбележете това!
— Добре, ще се съобразя с вас.
— Което означава?
— Щом се страхувате от боравенето с хладно оръжие, ще избера такова, което няма да нарани толкова драгоценното ви тяло — перото.
— Перото? Човече! Направо е смешно, че се ядосах. Работата всъщност е само забавна или по-скоро трагикомична. Вие будите съжаление у мен. Вървете си, драги. Легнете си в кревата и се наспете. Може би тогава приливът на кръв в главата ще улегне. Но преди всичко не допускайте през ум да ви минава да се мяркате пред мен. В този случай няма да ми остава нищо друго, освен да наредя да ви изхвърлят!
— Хубаво. Ще се подчиня на това разпореждане от устата на един бог. Адио, хер доктор!
— Адио, хер кръчмарски музикант!
Репортерът кимна дружески на слугата, когато мина през чакалнята. Долу пред пътната врата спря замислено.
— Лоша, лоша работа! — промърмори на себе си. — Загубвам част от толкова необходимите приходи. Как ще се справя сега? Но какво ли съм се запитал за глада и мизерията, когато се касае да взема божествената под закрила! Тя трябва да е вече пристигнала. Къде ли може да е отседнала? Ще се осведомя!
Глава 2
Американката
Когато си тръгна вчера от главния редактор, мис Елън Стартън взе файтон и нареди да я закарат до жилището на интенданта3.
Последният седеше на хайвер и вино в своя подреден кажи-речи като дамски будоар кабинет. Из него се носеха ухания на есенции, а и възрастният господин създаваше впечатление, че се е напарфюмирал до смърт.
Неговата тънка, мършава фигура бе навлечена в мека копринена пижама. Към намазаната с хайвер земелка посягаше с фина ръкавица. Лицето бе изключително гладко обръснато. Зъбите, които се виждаха при дъвченето, бяха твърде красиви, за да са истински, а косата бе приведена в онзи особен вид, който навява заключението, че е закупена на добра цена от коафьора.
Един слуга в ливрея сновеше насам-натам. Вън се чу нежният сребрист глас на звънче.
— Жан, пак идва някой! — отбеляза господинът. — Не съм си у дома. В никой случай не съм си у дома!
Жан излезе. Не мина много и се върна с извънредно хитра физиономия.
— Отпрати го, нали? — попита интендантът.
— Не, милостиви хер.
— Не? Но нали не съм си вкъщи!
— Милостивият хер с голямо удоволствие ще си е вкъщи.
Жан го каза по начин, който позволяваше да се отгатне, че е сигурен в работата си и много добре познава своя господар.
— С голямо удоволствие? Знаеш, че по това време не допускам да ме безпокоят.
— О, това обезпокояване е шармантно, изключително шармантно!
— Как така?
— Една дама, милостиви хер!
Интендантът, остави ножа настрана. Той също познаваше своя Жан. Определено не би се осмелил да го отегчи с някой безинтересен посетител.
— А, така значи, дама! Коя е?
— Някоя си мис Елън Стартън.
Интендантът подскочи от креслото и машинално попипа шалчето от бяла коприна, за да се увери дали му стои безупречно.
— Стартън? Балерината?
— Да.
— Сили небесни! Ела тук, Жан, ела!
Слугата пристъпи към масата. Господарят прошушна:
— Огледа ли я?
— Много внимателно.
— Говори ли с нея?
— Разменихме си няколко любезности.
Двамата възрастни мъже много наподобяваха два похотливи фавна, които се канят да се впуснат в любовна авантюра.
— Отговаря ли на репутацията си?
— Тя е нещо много повече.
— Това го казваш ти? Познавачът? Ставам още по-любопитен. Каква е на ръст?
— Малко над средния.
— Слаба?
— Великолепно закръглена, без да е пълна. Майсторско творение.
— Има ли бюст?4
— За длетото на ваятел!
— Ръце, нозе?
— Като на дете.
— Косата?
— Тъмна, гъста, разкошна! Гръцка прическа.
— Значи класическа. Очите?
— Черен гранат.
— Уста?
— За смъртоносни целувки.
— Глас?
— Като камбанка.
— Доведи я! Но, Жан… предупреждавам те!
— Моля, моля! Разбирам, милостиви хер.
— Не ни смущавай!
— Няма, няма!
— В никакъв случай няма да влизаш, освен ако не ти позвъня!
— Много добре!
— Хубаво! Иди я доведи! Но преди това още нещо! Какво впечатление създава, а? Чувствена, с нежно сърце, податлива?
Старият опитен слуга сви рамене, повдигна тънките си вежди и отговори:
— Не бих го допуснал.
— Значи не?
— Изглежда ми студена и недостъпна.
— Не ми се вярва!
— Може би не само студена, но и непреклонна.
3
Интендант (фр.
4
Някои изречения и пасажи вероятно ще озадачат познавачите на Карл Май. Това е в резултат намесата на някогашния издател Мюнхмайер, който си е позволил тези волности и е изгорил оригиналите — б.пр.