— Въпреки това ще бъде победена.
— Няма да бъде лесно.
— Ами! С пленителни любезности!
Погледът на Жан пробяга бързо по неговия господар, чиято външност приличаше на прясно измазана руина, той сви повторно рамене и каза:
— Едва ли ще подейства.
— Тогава има и друг път — подаръци! Аз съм богат.
— Това по-скоро бих го допуснал.
— Е, ще видим. Хайде пусни я!
— Но вие сте по пижама!
— Няма значение! Една танцьорка не ги приема тези неща така деликатно.
Слугата се понесе бързо и безшумно към вратата по огледално излъскания паркет, разтвори двете крила и оповести със сервилен поклон:
— Мис Стартън е добре дошла!
Балерината се отзова на поканата със спокойна, уверена стойка. Поклони се леко и остана в очакване да бъде заговорена.
Интендантът плъзна поглед по разкошното видение и си каза тайно, че Жан е споменал твърде, твърде малко.
— Добре дошли, мис — поздрави той, но без да се надига. — Бъдете така добра да седнете!
Показа мястото до себе си. Тя се поклони отново, приближи и се настани на едно кресло, което оставаше масата между нея и възрастния господин.
— Защо толкова далече? — попита той. — Не съм чувал американките да проявяват стеснителност.
— Аз също! — отговори тя.
Този отговор го сепна, но той продължи:
— Значи сте сърцата? Е, това ми е приятно. Радва ме да ви видя у дома си, преди да се е представила вашата съперница мадмоазел Леда. Какво е мнението ви за тази дама?
— Не я познавам.
— Но сте чели за нея?
— Малко.
— В такъв случай би трябвало да имате все пак някаква преценка!
— Танцът трябва да се види. Да оцениш една картина, без да я имаш пред очите, е невъзможно. Аз имам навика да съдя по собствени възприятия.
— Самата да видите? Да, имате право! Дори най-пламенното описание не може да изрази и наполовина онова, което ясно изпитвам в този миг.
Спря по средата, за да види какво впечатление ще окажат тези пределно прозрачни думи.
За съжаление не забеляза ни най-малък ефект. Балерината оглеждаше със спокоен поглед тапетите на стаята, без да удостои с отговор неговите думи. След това отправи студено и изпитателно очи към него и забеляза:
— Преди малко споменахте една моя колежка, хер интендант. Как се стигна дотам, че сте решили в една вечер и в една и съща продукция да се явят две конкурентки?
— Причините са важни, скъпа мис, но мога да ви го съобщя едва по-късно, когато се познаваме по-добре. Да се надяваме, това време много скоро ще настъпи!
Тя не каза нищо, само се поклони. Тогава той продължи:
— Аз не принадлежа към онези театрални ръководители, които говорят на своите подчинени от висотата на недосегаемия Олимп. Обичам да общувам с тях, показвам им, че и аз съм човек, че имам човешки мисли и чувства…!
Погледът, който сега й хвърли, подсказа, че очаква отговор, от който да му стане ясно дали е бил разбран по отношение на своите „човешки чувства“. Тя кимна бавно и каза с усмивка, за която той така и не схвана дали е дяволита, или насмешлива:
— Да, хер интендант, вие действително не сте бог.
— А-а! Как така?
— В този миг сте дори крайно човешки. Хайверът не е амброзия.
— Как? Вие умеете да се шегувате? Изстрелвате каламбури? Това ми е приятно. Но имате право. Аз съм човек, но не само заради хайвера. Желая и по отношение на вас да бъда човек!
— Това желание е вече изпълнено.
Той придаде сангвинично значение на тези думи.
— Благодаря, благодаря! Нека бъдем следователно в този миг чисто човешки!
— Разбира се, хер интендант.
— В такъв случай ви моля да седнете тук до мен.
— Мислите, че тук съм по-малко човешка?
— Да. От такова далечно разстояние ми се струвате като някакво свръхчовешко, неземно същество. Вие ме омагьосвате, заслепявате ме като фея, която изчезва, веднага щом човек изрече някакво желание. Не обичам такива разстояния. Искам да се убедя дали тези феи не са рожба на фантазията. Искам да усетя, че имам човек пред себе си.
— Виждането е също вид възприятие. Мисля, убеден сте, че една американка принадлежи към смъртните жители на земята.
— Да. Но тези лейдис са толкова отдалечени от нас, жителите на Стария континент, че при гледката на една такава дама човек изпитва непреодолима любознателност дали и тя е съставена от плът и кръв. Ще ми позволите ли да го проверя?
Беше се изправил и заобиколил с две крачки масата. Очите му бяха приковани с видимо желание към нея. Тя остана студена и спокойна.
— Това вече е в достатъчна степен констатирано, не е необходимо тепърва да се подлага на проверка.
— О, не. Красота като вашата не може да бъде земна. Само убеждението води до вярата. Разрешете да се уверя, мис, че не сте някоя богиня на любовта, слязла от Валхала, а истинска дъщеря на родени от пръст родители.