Иля Варшавски
Роби
Преди няколко месеца празнувах петдесетгодишнината си. След многото наздравици, в които се превъзнасяха моите достойнства и се премълчаваха недостатъците ми, стана с чаша в ръка началникът на лабораторията по радиоелектроника Стрекозов.
— А сега — каза той — най-младият представител на нашата лаборатория ще приветствува юбиляря.
Погледите на присъствуващите кой знае защо се насочиха към вратата.
В настъпилата тишина се чу някакво драскане отвън по вратата. После тя се отвори и в стаята влезе робот.
Всички заръкопляскаха.
— Този робот — продължи Стрекозов — е от класата на самообучаващите се автомати. Работи не по предварително съставена програма, а сам си я изработва според промените във външните условия. Паметта му разполага с над хиляда думи, но речникът му непрекъснато се попълва с нови думи. Той чете свободно печатан текст, може самостоятелно да съставя изречения и да разбира човешката реч. Захранва се от акумулатори и при нужда сам ги зарежда от електрическата мрежа. Цяла година работихме над него всяка вечер, за да ви го подарим в деня на вашия юбилей. Роби, запознайте се с новия си стопанин — каза той, като се обърна към робота.
Роби дойде при мен и след кратка пауза изрече:
— Ще ми достави удоволствие, ако бъдете щастливи да ме приемете във вашето семейство.
Много мило го каза, макар да ми се стори, че фразата не е съставена съвсем правилно.
Всички наобиколиха Роби. Всеки искаше да го разгледа по-добре.
— Недопустимо е да ходи така гол из къщи — каза тъща ми. — Ще му ушия непременно халат.
На другия ден, когато се събудих, Роби стоеше до кревата ми и явно чакаше моите разпореждания. Беше ми ужасно интересно.
— Бъдете така добър, Роби — казах аз, — да почистите обувките ми. Те са в коридора до вратата.
— Как се върши това? — запита той.
— Много просто. В долапа ще намерите кафява боя и четки. Намажете обувките с боя и ги търкайте с четката, докато се лъснат.
Роби послушно се отправи към коридора. Беше ми много любопитно как ще се справи с първата задача.
Когато отидох при него, той усилено мажеше обувките ми с кайсиевото сладко, което жена ми пазеше за особени случаи.
— Ех, Роби — казах аз, — забравих да ви предупредя, че боята за обувки държим в долната част на долапа. Взели сте не това, което трябва.
— Положението на дадено тяло в пространството — каза той, като наблюдаваше невъзмутимо как се мъчех да изтрия обувките — може да бъде определено посредством трите координати на Декартовата координатна система. При даването на координатите неточността не бива да превишава размерите на тялото.
— Правилно, Роби. Сгреших.
— За начало на координатите може да бъде избрана всяка точка от пространството, например ъгълът на тази стая.
— Всичко е ясно, Роби. Ще го имам пред вид за в бъдеще.
— Координатите на тялото могат да бъдат дадени също така в ъглови измерения, с помощта не азимута и височината — продължаваше да бърбори той.
— Добре. Да не говорим за това.
— Допустимата неточност в разглеждания случай, като се има пред вид съотношението между размерите на тялото и дължината на радиус-вектора, не бива да превишава двухилядна част от радианта по азимута и една хилядна от радианта по височината.
— Стига! Прекратете всякакви разговори на тази тема — избухнах аз.
Той наистина млъкна, но целия ден ходеше по петите ми и се опитваше да ми обясни с жестове особеностите при преминаването от правоъгълната координатна система в остроъгълна.
Право да си кажа, много се уморих този ден.
На третия ден вече се убедих, че Роби е създаден повече за интелектуална дейност, отколкото за физическа работа. С прозаични неща се занимаваше съвсем неохотно.
Но едно трябва да му се признае: смяташе виртуозно.
Жена ми казва, че ако не е страстта му да изчислява всичко с точност до хилядна част от копейката, помощта му при водене на домакинските сметки би била неоценима.
Жена ми и тъща ми са уверени, че Роби притежава изключителни математически способности. А според мен познанията му са твърде повърхностни.
Веднъж по време на чая жена ми каза:
— Роби, вземете тортата от кухнята, разрежете я на три части и я поднесете на масата.
— Невъзможно е да се направи — каза той след кратко размишление.
— Защо?
— Единица не може да се раздели на три. Частното от делението представлява периодична дроб, която не може да се изчисли с абсолютна точност.
Жена ми безпомощно ме погледна.
— Май Роби е прав — каза тъщата — и аз съм чувала нещо подобно.
— Роби — казах аз, — става дума не да се раздели аритметически единица на три, а една геометрична фигура да се раздели на три равни части. Тортата е кръгла и ако разделите окръжността на три части и от точките на деленето прекарате радиусите, то с това ще разделите и тортата на три равни части.