Николай Райнов
Робин златното сърце
Английска приказка
В една голяма гора живеел едно време дървар с жена си и с едничкото си дете. То било момче и се казвало Робин. Семейството било бедно и прекарвало оскъдно. Бащата по цял ден сечел дърва.
Къщата на дърваря била далече от град и село. Малкият Робин ходел по гората и — като нямало деца да си играе с тях — сприятелил се с животните.
Когато се запролети и гората се раззелени, червеношийката идвала да повика момчето. Робин отивал да види малките птиченца. Но той ги гледал отдалече, за да не ги изплаши: знаел, че новоизлюпените птиченца са много страхливи.
Заесени ли се, Робин тръгвал да бере орехи, лешници, кестени и други плодове. Катериците го водели и разговаряли с него по пътя. С тяхна помощ момчето успявало да събере за късо време добра зимнина за родителите си.
Ала от всички животни най-добри приятели на Робин били кукумявката, заекът, орелът и лъвът.
През деня заекът играел с момчето на гоненица и криеница по гората. Той знаел всички храсти, дървета, канари, дупки и скривалища, тъй че понякога Робин трябвало дълго да го търси, докато го намери, а друг път се случвало — да не може и да го намери: тогава, разбира се, сам заекът се обаждал къде е.
Орелът, който хвърчел много нависоко и надалече, разказвал на Робин за морето, за големите градове, над които бил летял, за просторните полета, за нивята и хубавите градини, които момчето не било виждало никога. Той му носел ту черупки от пъстри охлюви или миди, ту цял сноп от житни класове, ту едри цветя от градините около двореца.
Лъвът бил станал съвсем кротък, откак се сприятелил с Робин. Той идвал да пие мляко от паницата на своя приятел, облизвал блюдата след обяд, галел се около момчето и плезел весело език.
Една вечер кукумявката съобщила на Робин, че на другия ден ще се случи нещо лошо в къщата им. Робин не можал цяла нощ да мигне от безпокойство. На заранта майката казала на своето момче, че баща му е тежко болен и не ще може да отиде на работа.
— Това е, значи, лошото, за което ме предупреди снощи моята приятелка — си рекъл Робин. — Наистина е много лошо. Какво ще стане сега с нас?
Майката също се тревожела. Тя пратила сина си да отиде в града при един техен роднина и да го помоли да навести болния. Робин не знаел пътя, но заекът обещал да го отведе до онова място, отдето начева широкият път към града: по-натам той не смеел да отиде, защото знаел, че има ловци. Отвел го. Робин поел пътя и стигнал до града. Намерил къщата на своя сродник и му казал защо идва.
Роднината нагостил момчето, после заповядал да впрегнат колата; качили се с Робин и отишли в гората. Сродникът бил добър човек. Той довел лекар оставил малко пари на Робиновата майка и като си тръгнал, обещал да споходи пак болника.
Минали няколко деня. Бащата не оздравявал. На майката се виждало срамно да безпокои повече сродника. Момчето виждало това. Сърцето му се свивало от мъка. За баща му нямало лекарства; в къщата дори хлябът се бил свършил.
— Да бях малко по-голям — си казал Робин, — щях да нарамя брадвата и да вървя за дърва. Но татковата брадва е тежка: едва я повдигам.
Когато вечерта дошла кукумявката, момчето й се оплакало.
— Чух от нашия роднина — рекло то, — че царят обещавал голяма награда, ако се намери рицар да извърши едно нещо. Де да бях рицар — щях да ида в столицата, за да спечеля наградата.
— Какво е това нещо, което трябва да се направи? — попитала кукумявката.
— Ето какво е — казал Робин. — Нашата хубава малка княгиня, която има коса като злато и очи като незабравки, си е загубила огърлицата.
— Голяма работа! Една огърлица! Баща й ще й купи друга. Нали е цар: и сто огърлици може да й купи!
— Да, но такава огърлица не се купува! Тя била подарена на княгинята от кръстницата й — една самодива. Огърлицата била от скъпоценни камъни, нанизани на златна верижка. А на средата висяла една елмазена муска, която носела щастие. Самодивата тъй била омагьосала муската, че — додето я носи момичето — да бъде хубаво, здраво и щастливо. Веднъж, когато си играело в царската градина, то се навело да откъсне цвете. Верижката се скъсала, огърлицата паднала и се изгубила. Колкото и да я търсила княгинята, не успяла да я намери. Заповядано било на всички царедворци да претърсят веднага градината — дано намери някой изгубеното. Но и след това подаръкът не се намерил. Оттогава насам, както казват, княгинята съхне и вехне, топи се като восък. Дотогава била кротка и нежна, а сега станала сприхава: за нищо нещо се ядосвала. Никой не може да й угоди. Косата й е загубила хубавия си блясък. Лицето й е станало сухо и жълто. Очите й са помръкнали.