Кукумявката се замислила.
— Знае ли се — запитала тя — дали огърлицата е в градината?
— Не знам — казало момчето. — Царят събрал на съвет всички придворни мъдреци. Запитал ги какво да направи. И те решили, че огърлицата ще да е отвлечена от някого. Те предполагали, че е някъде далече, много далече. Някои дори казвали, че ще да е извън границите на това царство. Но къде — това никой не можел да каже. И тогава царят обещал много голяма награда на тоя, който намери омагьосаната огърлица и я даде на княгинята. Да бях рицар, бих тръгнал да я търся. Ако спечеля наградата, за баща ми ще има лекарства, а за нас с мама — хляб и мляко. Тогава мама няма да се съсипва от работа, пък и татко ще си отпочине.
— Добре — казала кукумявката. — Аз ще наредя всичко, само почакай до утре.
На сутринта тя свикала на поляната Робиновите приятели — лъва, заека и орела — разказала им цялата история и ги запитала не може ли да се помогне някак на момчето. Те помислили, па признали, че тя е по-умна от тях, и се съгласили да направят всичко, което им каже.
— Слушайте тогава — рекла кукумявката — какво съм намислила. Нашият приятел ще получи наградата, ако е мъдър като мене, силен като тебе, лъве, далекоглед като тебе, орльо, и пъргав като тебе, зайко. Ако се съгласите да му отстъпим за някое време това, което е наше, той ще успее. Аз ще му дам мъдростта си, ти, зайко — бързината си, ти, орльо — острия си поглед, а ти, лъве — голямата си сила. Вярвам, че тогава Робин ще намери вълшебната огърлица.
— Съгласни сме — рекли тримата.
Тогава кукумявката отлетяла при момчето и му съобщила за общото решение.
— Но едно не бива да забравяш — казала му тя. — Всичко трябва да се свърши колкото се може по-скоро. Ако не ми върнеш мъдростта, мене не ще ме бива за нищо. Няма да има кой да управлява нощните птици. Ако заекът изгуби бързината и пъргавината си, ще го разкъса лисицата, която е хитра и лукава. Какво ще прави орелът, ако ослепее? Огладнее ли, ще трябва да си търси храна. А как ще я намери? И няма ли да си разбие крилата в скалите? Да речем пък, че лъвът изгуби силата си. Кой ще го признава за цар на животните? И вълците ще се подиграват с него. Затова гледай да се върнеш възможно по-скоро. Когато утре се мръкне, ние ще те чакаме накрай гората. Хайде, довиждане.
Робин обещал на своята приятелка да свърши всичко за един ден. Щом тръгнал към престолния град, той се усетил силен, пъргав, смел и храбър. Бърз, като заек, Робин пристигнал скоро в столицата. Отишъл в двореца и надул големия рог, с който тръбели ония, които идвали да известят на царя, че ще търсят изгубената огърлица.
Царят се зачудил, като видял, че такова момче е дошло да се залови за работа, която много рицари не успели да свършат. Едни от тях тръгнали да търсят огърлицата надалеч и не се върнали вече. Други пък по съвета на най-стария придворен мъдрец се запътвали към царството на един страшен човекоядец, за когото се говорело, че е откраднал огърлицата. И от тях никой не се върнал.
Царят заповядал да пуснат Робин в двореца. Без да се бави, момчето помолило да го отведат на върха на най-високата кула. Оттам почнало да разглежда навсякъде. Най-после спряло погледа си в замъка на човекоядеца. А той се намирал много далеч от двореца. С орловите си очи момчето видяло как глупавият човекоядец ходи по двора на своя замък, върти в ръцете си огърлицата и казва, като натиска с два пръста едрата елмазена муска:
— Това трябва да е орех, но защо ли пък е вързан и накичен? Навярно е много сладък.
Тъй си казвал човекоядецът, понеже човекоядците не разбират от скъпоценни камъни и от накити, а още по-малко — от муски. Робин не можел да чуе какво си приказва човекоядецът, но — понеже кукумявката му била дала своята мъдрост — той отгатвал думите. Без да каже някому нещо, Робин се затекъл с бързината на заека към царството на човекоядеца и след малко бил вече в замъка.
Човекоядецът не бил много лош човек. Искам да кажа, той бил малко по-добър от другите човекоядци. Добър, разбира се, дотолкова, доколкото може да бъде добър един човекоядец. Той бил цял исполин: пред Робин изглеждал като планина. Както бил мъдър, Робин щял да получи от него огърлицата много лесно, ала се случило нещо непредвидено.
Тъкмо когато момчето влязло в двора на замъка, исполинът се опитвал да счупи със зъби елмазената муска, която смятал за орех. Но понеже елмазът е твърд — най-твърд от всичко, — човекоядецът си счупил един зъб, най-острия зъб. При това и челюстите го заболели. Той се ядосал. Почнал да реве от яд и болка.
В това време се явил пред него Робин и му поискал огърлицата.
Исполинът му креснал: