— Я се махай оттук, че — както си мъничък — ще те схрускам със зъби!
— Няма да си вървя, додето не ми дадеш това, което ти е в ръцете. Не ме гледай, че съм малък: аз съм по-силен от двама човекоядци.
— Тъй ли? — викнал великанът. — Ще те видя колко си силен!
И той вдигнал крак да ритне момчето. Ала Робин скочил с пъргавината и силата на лъва, метнал му се на врата, стиснал го и му изтръгнал от ръката огърлицата.
Княгинята гледала от балкона на двореца. Като съгледала, че иде Робин, почнала да му маха с кърпичката си. Той се озовал в двореца и поднесъл на царя изгубената огърлица. Щом девойката я сложила на шията си, бузите й се заруменили, очите й светнали, косата й добила предишния си златист блясък. Царят рекъл зарадван:
— Момченце, много ги благодаря. Ти ще получиш, то се знае, обещаната награда. А тя е три коли, натоварени със злато. Но ще трябва да почакаш, додето моите хора премерят жълтиците и ги натоварят на колите. Освен това навярно и царицата ще иска да прати нещо на майка ти: ще почакаш да го приготвят. Най-сетне, тъй като ти си рицар — макар и най-малък от всички рицари в света, в твоя чест ще се даде тая вечер угощение и бал. Ти трябва да останеш. Пък и не вярвам да имаш много бърза работа.
Робин се поклонил на царя в знак на съгласие. Той не знаел колко време е минало, откак е дошъл от гората. А време било минало много. Когато погледнал през прозореца, видял, че слънцето клони към залез.
— Има време — рекъл си той. — Още не се е мръкнало.
Дълго броили и товарили парите. Дълго се бавили и слугините, докато опекат разни сладкиши, каквито била поръчала царицата за Робиновата майка, и додето отделят сума гърнета със сладко. А после трябвало всичко това да се загъне в книга и да се нареди в колата, като се обвие в слама — за да не се счупят гърнетата и да не се смачкат сладкишите.
Почнало да се мръква. Един придворен поканил Робин да отиде в стаята на придворния шивач, за да му премерят дрехите, с които трябвало да танцува на бала. Облекли му много хубави дрехи от синьо кадифе, които му стоели великолепно. Обули му обувки със златни закопчалки. Вързали му син копринен пояс. Това толкова се харесало на момчето, че то се оглеждало половин час в голямото огледало.
През цялото туй време Робин не си спомнял ни за кукумявката, ни за орела, ни за лъва, нито пък за заека. Но ето, че големите лампи отведнъж светнали. Тогава момчето се опомнило.
— Мръкнало се е — казал си Робин. — Аз трябваше на мръкване да бъда накрай гората. Имах време да отида, защото съм бърз като заек. Ала виж, че се улисах, та забравих.
И като се обърнал към един от придворните, запитал го докога ще трае угощението.
— Прието е — отвърнал запитаният — балът да почва в десет часа. Дотогава, разбира се, вечерята ще свърши. Към единадесет часа ще има много хубав куклен театър. А към дванадесет на гостите ще се поднесе сладолед. Такава е програмата.
Робин разбрал, че не ще бъде освободен преди полунощ. Това го отчаяло. Той отишъл при царя и му казал, че трябва да се върне вкъщи веднага. Но царят се докачил.
— Голямо оскърбление е — рекъл той — да не приемеш поканата на своя повелител. Какъв рицар си ти? Недей говори глупости: тук ще стоиш. Никъде няма да вървиш, додето аз не ти позволя.
Робин почнал да му се моли и да обяснява, че го чака много важна работа.
— Никаква работа не може да бъде по-важна от оная, която ти е възложил царят; а той те е поканил на вечеря и бал: това е толкова важно, колкото и — ако те повикаше на война. Освен туй княгинята ще се огорчи много, ако й развалиш бала. Най-сетне ти ще изгубиш и наградата, защото съм обещал на народа, че тая вечер ще види как ще ти предам ключовете на ковчезите с парите. Не бива народът да помисли, че се подиграваме с него.
При тия думи сърцето на Робин се свило от мъка. Той не искал да излъже верните животни. Но пък не искал да оскърби и царя, царицата, малката княгиня и народа. Какво да стори? Ако си отиде още сега, той ще върне на животните онова, което са му дали, но ще изгуби наградата. А нали за нея е дошъл? Нали за това е заел от животните и мъдрост, и бързина, и сила, и далекогледство, че да може да спаси родителите си от непосилна работа?
Ала имало и нещо друго. През тоя ден Робин се чувствал честит не толкова поради това, че успял да надвие човекоядеца и да му отнеме огърлицата, колкото поради своята сила, мъдрост, пъргавина и остър поглед. Сега той ще трябва да се лиши от тях. Защо?
Нещо му казвало:
— Стой си тук, Робин! За едно момче като тебе е по-важно да бъде мъдро, отколкото за някаква си кукумявка. Защо е силата на лъва? За да разкъсва. Не е ли по-добре тая сила да бъде твоя? Тогава ти ще бъдещ полезен с нея на другите. Оня остарял лъв и тъй скоро ще умре. Ще умрат и орелът, и заекът. Защо им е далекогледство и бързина? Запази ги за себе си! Малко ли са по света орли, зайци, кукумявки и лъвове?