— Какво става тук? — попита студено той,
— Какво става ли? — изпъшка задавено тя. — От морето дойдоха орди кръвожадни гарвани.
Ерик я стисна по-здраво и отново я дръпна към себе си.
— Повтарям: какво става тук, лейди?
По ресниците й надвиснаха сълзи. Пръстите й се впиха в ръката му и се плъзнаха по окървавените кокалчета. Открила слабото му място, тя не се забави нито за миг и го изрита по раненото бедро.
Пред очите му избухнаха искри. Ръката му се отпусна безсилно. Само след миг щеше да се строполи в безсъзнание на пода. Все пак успя да падне напред, за да я погребе под тежестта си. Докато се бореше да остане в съзнание, двамата се претърколиха по дъските. Краката им се преплетоха и при едно рязко движение на бедрата тънката туника се разкъса по дължина. Стресната до дън душа, жената изпищя. Смаян от нахлулите в сърцето му чувства, Ерик плъзна загрубялата си в безброй сражения ръка по голата плът. Остана възхитен от нежността и копринената й мекота. Жената стенеше задавено, бореше се като тигрица и при допира и триенето на тези силни, гъвкави бедра о неговите, в слабините му се надигна диво желание. Досега не беше изпитал плътско желание, дори когато се бе взирал унесено в очите й или бе докосвал копринената коса. Сега обаче усети през ризницата си твърдите й гърди, притисна ръка към вътрешната страна на бедрото и тялото му се разтърси от сладостни тръпки.
Ерик стисна здраво зъби и видя, че жената стреснато отваря очи. Тя се опита да се претърколи настрана, изруга го с неприлични думи и впи нокти в ръката му като дива котка. Издраска го до болка, преди да успее да сграбчи и двете й китки, да ги притисне над главата й и да впие леден поглед в лицето й.
Беше заповядал на Роло да пази гърба му, а къде, за Бога, се беше запилял този некадърник? Точно сега имаше належаща нужда от него. Силите му отслабваха с всеки миг, продължаваше да губи кръв. Беше участвал в безброй сражения, без да получи дори драскотина, а тази мръсница със сребърносини очи едва не го довърши! В този миг жената въздъхна едва чуто. Отмести очи от лицето му и Ерик видя как прехапа до болка долната си устна.
— Затова ще умреш! — изсъска яростно тя.
— За кое по-точно, милейди? — попита невинно Ерик. — За това, че слязох на вашия бряг, или за това, че не загинах въпреки умението ви да стреляте с лък? Или пък затова, че си позволявам да ви докосвам така интимно?
Той премести тежестта си, полагайки отчаяни усилия да прогони падащия мрак, и меко плъзна пръсти по голата плът на бедрото й.
Лицето й се обля в червенина, предизвикана от гнева, а може би и от други чувства. Ерик избухна в смях, но отново бе пронизан от пареща болка. Тази проклета жена го бе улучила със смъртоносната си стрела, после го беше хапала и драскала с ноктите си и той беше най-големият глупак, ако и сега откажеше да проумее, че красивият неприятел също носи смърт. Трябваше да надвие дивата жажда да я има, трябваше да затвори очите си пред красотата й, но нима това беше лесно след ожесточената борба помежду им и допирът до нежната гола плът?
— Не се страхувайте, английска вещице — успокои я подигравателно той и отново плъзна ръка по бедрото й, в опасна близост до мястото, където двата крака се срещаха. — Не сте нито любезна, нито нежна, нито възбуждаща, милейди. Намерението ми е да ви убия или да ви заробя. Това е всичко. Когато желая някоя жена, тя е истинска, омайваща и изкусителна. Не ме предизвиквайте, мадам, защото ако ви взема сега, ще дам воля на варварското у себе си.
— Какво друго може да се очаква от един викинг освен насилие и смърт? — изсъска гневно тя.
Ерик изскърца със заби, за да се пребори с лудото желание да я удари. Овладя нахлулата в сърцето му омраза и дори успя да се усмихне. По дяволите, къде се бавеше Роло? Пред очите му беше паднала червена мъгла, но даже и през нея жената под него беше прекрасна… и смъртоносна. Дългите огнени кичури загръщаха тялото й и Ерик усещаше копринената им мекота. Сивосините очи бяха широко отворени и го омагьосваха така, че забравяше струящата от зениците омраза.
Гърдите й се вдигаха и спускаха с такава сила, че едва не изскочиха от деколтето на туниката.
— Може би е най-добре да ви взема — пошепна като в транс Ерик. Когато ръката му докосна нежната й буза, тя извърна отвратено глава. Пръстите му помилваха шията й, сключиха се около едната гърда, после помилваха другата. Палецът му започна да описва ритмични кръгове около зърното, което веднага се скова под допира. Жената впи очи в неговите и Ерик прочете в тях смъртен страх.
— Не смейте… викинге! — изфуча разярено тя.