Ерик смръщи чело и се запита защо тази жена продължава да го нарича викинг и варварин, след като беше дошъл от цивилизованата Ирландия. Нямаше да търпи да обиждат народността на баща му, но все пак бе дошъл от страната на майка си.
Спря да я дразни с интимните си докосвания, защото гневът отново заплашваше да го надвие. Усещаше, че не му остава много време.
— Искам да разбера какво се случи! — настоя възбудено той.
В продължение на един дълъг миг жената го гледаше напълно спокойно. Ерик пусна китките й и посегна към ножа, който беше паднал далеч от десницата му. Тъкмо щеше да го пъхне в кончова си, когато бе обзет от нов пристъп на слабост. От раната избликна кръв.
Този път не бе сигурен дали ще успее да остане в съзнание, дали пред очите му отново ще се проясни.
— Чуйте, милейди — заговори накъсано той. — Сега ще ми кажете кой е господар на този град и защо…
Очите му се затвориха. Светът се завъртя около него. Облегна глава на гърдите й, за да прогони падащия мрак.
Скоро щеше да умре. Великият воин, наследникът на Вълка щеше да умре, защото тази млада мръсница чакаше с нетърпение припадъка, за да сложи край на живота му.
— О! — Ерик усети раздвижването й. Жената го блъсна и тялото му се отпусна в предсмъртна летаргия. Тя коленичи пред него, погледна го и изглежда се успокои от празнотата в очите му, защото посегна към ножа. Ръката му се сключи около дръжката, но силите му бяха на привършване. Жената дръпна ръката, която стискаше ножа, и Ерик чу пъшкането й, накъсаното, отчаяно дишане. Тази негодница щеше да го убие. Ей сега щеше да му вземе оръжието.
— Милорд! Къде сте?
Най-после! Роло беше дошъл. По пода изтрополиха конски копита, спряха близо до него и Ерик разбра, че вече може да разчита на помощ. Пръстите му стиснаха ножа с последна сила.
Жената скочи на крака и задиша ускорено. После се обърна, за да избяга.
Ерик положи усилие и се изправи с нож в ръка. Жената се втурна към изхода, но после се обърна към него.
В продължение на един дълъг миг спусналата се пред очите му мъгла се проясни и образът й, обкръжен от ореола на залязващата светлина на деня, се запечата завинаги в съзнанието му. Висока на ръст, стройна и царствена, с разпилени по раменете огнени коси, загърната сякаш в златен облак.
Тя видя ножа, видя и ледения му поглед и неволно изпищя, притиснала гръб до стената. Викингът държеше живота й в свои ръце.
И двамата знаеха, че той можеше да я убие още сега, на това място. Вместо това Ерик се прицели грижливо и метна ножа така, че острието прониза тънкия плат на туниката и го заби в стената. Улучи одеждата й точно под сърцето.
После й се усмихна със смъртоносен хлад.
— Аз съм викинг, точно както твърдите, но въпреки това ще ви оставя жива. Само че се молете, лейди, молете се от сърце и душа на вашия Бог да не се срещнем още веднъж.
Гъстите й мигли прикриха смъртния страх и омразата в сребърните очи. От гърлото й се изтръгна задавен вик. Тя се обърна светкавично, разкъса прикованата си одежда и изскочи през вратата.
След миг в стаята връхлетя Роло.
— Ерик!
— Ето ме — отговори уморено мъжът. Роло се втурна към него, приведе се и му помогна да се изправи.
— Отведи ме в някое легло — изпъшка Ерик. — Извикай лекаря и ми донеси голяма кана медовина или ейл.
— Колко кръв! — пошепна ужасено Роло. — Трябва веднага да превържем раната ви. Не бива да умирате, принце!
Ерик се ухили мрачно.
— Няма да умра, можеш да бъдеш сигурен в това. Ще продължа да живея, за да си отмъстя за този злокобен ден. Ще узная какво се е случило, тук или на друго място. Алфред от Есекс скоро ще разбере, че срещу него могат да се изправят не само проклетите датчани, а и обединените сили на ирландците и норвежците.
На един висок хълм, увенчан с бели скали, от който се разкриваше ужасяваща гледка към разрушения град, седеше млад мъж. Сега той се надигна от прикритието си и хукна да бяга през храсталаците. Макар че краката му пареха болезнено, не забави ход нито за миг. Тръгна по старата римска пътека и скоро настигна двама мъже на коне. Благородници от Есекс, знатни лордове, приближени на краля. По-възрастният беше облечен в синя вълна и хермелин, по-младият носеше наситенозелени одежди, обшити с бяла лисича кожа.
— Хайде, момче, разкажи какво се случи — подкани го по-възрастният.
Момъкът заразказва задъхано.
— Всичко мина точно така, както го пожелахте, милорд. Лорд Уилтън от Есекс поведе воините си и почти веднага падна под мечовете на викингите. Никой не знаеше за поканата на краля, никой не подозираше, че викингските кораби са пълни с ирландци. Уилтън и Егмунд със сигурност са мъртви и ще бъдат заклеймени като предатели. Жителите на града посрещнаха викингите като омразни нашественици. Половината сгради горят. Хората, които оцеляха, са взети в плен. Мъжете ще бъдат заробени, жените ще станат жертва на викингската похот.