— Да, Роуан. Но съм сигурна, че той е тръгнал с краля и не е вероятно да го видиш по-рано от утре. Първо ще хапнеш нещо, после ще се наспиш хубаво. Трябва да наваксаш безсънната нощ. Нали не искаш Роуан да те види в този ужасен вид?
— Не, разбира се, че не — съгласи се забързано Рианон. И на Роуан нямаше да разкаже за срещата си с викинга. Той не обичаше само Есекс, той обичаше нея и сигурно щеше да поиска да отмъсти на норманина от свитата на принца за поруганата й чест.
Когато най-после я сложиха в леглото, облечена в дълга бяла нощница, и я завиха със затоплените чаршафи, Рианон дълго не можа да затвори очи. Когато най-после заспа, в съня й не се яви Роуан, както й се искаше. Измъченото й въображение не я дари с образа на човека, когото обичаше, младия саксонец със засмени зелени очи и кестенява коса.
Вместо него пред духовния й взор изникна грамадният викинг със златна коса и брада и широки рамене, твърди като стомана, с очи, непоколебими и студени като северен глетчер, които се забиха като ножове в сърцето й.
В ушите й прозвуча гръмкият му смях, ръцете му отново я докоснаха, в тялото й се надигна предателска слабост. Как можа да допусне тази интимна милувка — по гърдите, по голите й бедра! Каква беше тази ръка, толкова смущаващо нежна за разлика от гневните очи и твърдото тяло?
Тя чу пошепнатите му думи, чу ги отново в неспокойния си сън: „Молете се, лейди, молете се да не се срещнем никога вече!“
Споменът за тези думи се бе врязал дълбоко в съзнанието й и Рианон се събуди с писък. После дълго не можа да заспи. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки. Много скоро двамата щяха да се срещнат повторно, тя беше убедена в това, въпреки всичко. Той беше влязъл в живота й с бурята и грамадните морски вълни. И беше предопределен да промени живота й из основи.
ТРЕТА ГЛАВА
Ерик спа неспокойно. Накъсани сънища, късчета спомени профучаваха през главата му и го мъчеха. Пред очите му се носеха красивите джамии на арабите, просторните палати на тъмнокожите маври. Видя морето, припомни си как беше плавал по Сена, а един от най-ранните му спомени го отведе в учебната стая във впечатляващия каменен палат на баща му в Дъблин. Лейт беше винаги прилежен и умееше да се владее, нали беше наследник на кралството. Лейт познаваше много добре ирландската история и Ерик, който го ревнуваше до полуда, често се качваше на масата по време на уроците, размахваше несъществуващ меч и се кълнеше, че е готов да се изправи срещу целия свят.
Помнеше и гласа на майка си — мек, строг и мелодичен. Той забравяше мечтите си да завладее света, когато майка му събираше около себе си многобройните си наследници: Лейт, Крик, Брайън, Грайс, Конан и Конар се казваха момчетата, а момичетата бяха Елизабет, Мегън и Дария. Иърин им разказваше старите ирландски приказки и легенди, а децата седяха в краката й и благоговейно слушаха. После се появяваше Олаф и правеше отчаяни опити да привлече вниманието им със своите истории за Один, Тор, Локи и всички останали северни богове. В палата на Дъблин винаги имаше топлина. Топлина и любов.
Ерик се мяташе неспокойно в съня си и пред очите му се мяркаха все нови и нови образи, далечни и неясни. Дните, когато заминаваха за Тара, за да се срещнат с останалите ирландски крале, управлявани от дядо Ейд Финлейт справедливо и мъдро. Дните, когато го изпращаха в гората, за да се учи при прастария друид Мергуин. Дни, в които плющеше вятър и отекваха гръмотевици, а старецът стоеше с разперени ръце под дъжда:
— Почувствай го, момчето ми! Почувствай вятъра! Виж как лети соколът, а земята е легнала под краката ти. И запомни, че отговорите не се търсят у другите хора, а винаги в твоята собствена душа — ти и земята, вие сте едно!
Със спокойната си сила Мергуин го принуждаваше да чете. Да изучи латинските, франкските, норвежки, ирландски и английски текстове. Мергуин го гонеше през ухаещото на гнило блато и му обясняваше кои билки извличат отровите от тялото, от кои лишеи се приготвят лечебни компреси, как се спира опасен за живота кръвоизлив. Друидът не го щадеше, тормозеше го много повече от братята и сестрите му, докато един ден Ерик се възмути и му изкрещя:
— Не се старай толкова, старче! Аз съм принц! Аз съм син на Норвежкия вълк и внук на великия Ард-Рий.
Мергуин го измери от глава до пети и мушна в ръката му тежка брадва.
— Да, Ерик, ти си всичко, което твърдиш. А сега нека изпробваме дали силата на тялото може да се мери със суетността ти. Започвай да сечеш онези дървета и не преставай, докато не натрупаш огромен куп дърва, защото зимата обещава да бъде тежка.