После зачака и след известно време търпението му бе възнаградено. Беше устремил поглед към вратата на кухнята, когато с ъгъла на окото си забеляза смътно движение под масата до камината, закрита с дълга покривка.
Приведе се незабележимо и измъкна ножа си от кончова на ботуша. После бавно закрачи към вратата. Движеше се така, сякаш нямаше определена цел. Само след един миг обаче издърпа покривката от масата и се нахвърли върху скрития противник.
Изруга ядно, когато към лицето му полетя облак брашно и го заслепи. Лек шум му подсказа, че човекът се готви да избяга. Ерик преодоля болката в крака и в очите и се метна към бягащия убиец. Ръцете му се сключиха около рамото и без усилия свалиха непознатия на пода. Той се стовари с цялата си тежест върху противника си и светкавично вдигна ножа, за да прониже сърцето му.
Ала когато чу писък на жена и най-после прогледна, Ерик разбра, че е взел в плен невероятното същество, което бе видял на бойницата, жената с огнена коса и смъртоносни стрели. Ръката му застина във въздуха.
Трепереща, Рианон лежеше под него, потискайки напиращия в гърлото й писък, обвинявайки се, че изобщо е извикала. Очите й бяха пълни със сълзи, но тя нямаше да им позволи да се излеят навън. Ирисът беше сивосин, почти сребърен, и макар че косата й беше странна смесица от слънце и огън, очите бяха обкръжени от абаносовочерни мигли. Кожата й беше нежна, с цвят на слонова кост и мека като листенцата на роза. Притиснати под неговите, гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно. Безупречното й тяло се очертаваше ясно под тънката, опъната вълнена туника, обшита по края с кожа. Ерик беше потънал в съзерцание на чувствените й устни, които внезапно се отвориха и го заплюха.
Мъжът се дръпна назад, бедрата му притиснаха още по-здраво нейните и с бързо движение ножът се опря в гърлото й. Видя как пулсът й се ускори, как преглътна конвулсивно. Изтри плюнката от лицето си и обърса ръка по гърдите й. Усети потръпването им и внезапно осъзна колко крехка и в същото време властна е женската фигура под тънката дреха.
— Ранихте ме тежко, мадам — заговори тихо той на нейния език. Рианон усети смъртната заплаха в думите му, но дори не се развълнува.
— Исках да те убия, викинге — отговори възбудено тя.
— Значи не сте стреляли, както трябва — отвърна подигравателно мъжът. После плъзна ножа по бузата й и отново го върна на гърлото. Усети треперенето й и дръпна оръжието си. Изправи се и я издърпа да стане. Резултатът от това усилие беше, че раната му отново започна да кърви. Пред очите му причерня. Трябваше първо да отиде при лекаря, за да превърже и почисти раната му, а после да тръгне да преследва автора на покушението. Все едно дали враговете бяха десетина мъже с мечове и бойни боздугани, или беше само тази огненокоса английска фурия. Тя умееше да си служи с лъка и краткият поглед в сребърносините очи го увери, че и сега чака само лек признак на слабост, за да го нападне. Още трепереше, но в очите й светеше омраза.
Макар че беше предупреден, нападението все пак дойде неочаквано за Ерик. Внезапно коляното й се заби с все сила в слабините му. Прониза го остра болка, дъхът му спря, но ръката му не се разтвори нито за миг. Заби нокти в китката й и когато се строполи на пода, я повлече след себе си. В последния момент успя да намери седалката на най-близкия стол и я принуди да застане на колене пред него. В този миг беше готов да я убие. Дощя му се да я зашлеви през лицето и да счупи тънкото й вратле. Пое шумно въздух, изпъшка и с усилие отвори очи. В продължение на един кратък миг в очите на пленницата проблесна животински страх, като при фазан, уловен в капан, но изчезна също така бързо, както се бе появил, и Ерик помисли, че се е излъгал. Тя се овладя бързо, но Ерик вече беше възвърнал достатъчно разума си и не я удари. Беше сигурен, че жената е проумяла размера на гнева му, защото изведнъж започна отчаяно да се извива в ръцете му, да се бори за свободата си. Ерик се улови, че на моменти забравя схватката, потънал в съзерцание на красотата й. Тази жена беше съвършена: нежни, фино очертани линии на лицето, дълъг, строен врат, полуприкрит от разпилените огнени къдрици. Очевидно беше от благороден произход: тънкият лен, меката вълна и кожата на туниката й бяха доказателства за високото й положение.
Ерик се забрави да я гледа и неволно разхлаби хватката си. Рианон се възползва от възможността и впи зъби в ръката му. Ерик пусна китката й, но я сграбчи за косата и злобно се усмихна, когато от гърлото й се изтръгна писък. Тази жена беше прекрасна, но беше и гъвкава и коварна — и със сигурност беше негов враг. Издърпа я близо до лицето си и очите му се забиха в нейните като стоманени острия.