Роло се усмихна и потри ръце над оранжевите пламъци.
— Хората ти ще се втурнат като орда викингски нашественици или ще се притаят сред дърветата и ще чакат знак?
— Ще чакат знак.
— Добре. Моите хора също ще чакат отвън, добре скрити в гъсталака. Отпред има само един кон, всички останали са в гората. А сега ще пийнем малко медовина.
— И ние ли ще чакаме? — попита Ларен и отново прегърна баща си.
— Да — отвърна Халад и я целуна по темето. — И ние ще чакаме.
— О! — обади се Мерик. — Значи си посял семената и сега ще ги ожънеш.
— Да, аз съм велик пълководец, Мерик Харалдсон. Моят ум и моето тяло създадоха тази земя. Да не мислиш, че няма да я браня с цялата си хитрост?
Мерик се засмя и за негова изненада Халад ръгна брат си в рамото.
— Все се величае като проклет самохвалко — рече Халад и отново го ръгна. — Скоро ще почне да си въобразява, че е божествена личност, мит, който ще пребъде във вековете. Току-виж повярва на всички небивалици, дето наивниците разправят за него.
Роло прихна, гръмко и заразително.
— Ами ти, белобрадко? Караш ме да те навестявам в тая мръсна, противна колиба и заблуждаваш народа, че си станал почти светец, дърто магаре, дето ми дава съвети, като се взира в пламъците на това жалко огнище? Ха, Халад! — И той отново избухна в смях. После каза на Халад със сериозен и плътен глас: — Децата не разбират целия тоя маскарад, братко, особено старческото ми озлобление и сприхавост. Преструвах се на оглупял старец.
— Бях изненадана — рече Ларен, — когато се държеше като слабоумен.
— Чудесно — каза Роло. — Това означава, че и другите са се хванали на въдицата.
Халад си придаде замислен вид и попита:
— Чудя се дали наистина е било преструвка?
— Надявам се, татко — рече Ларен.
Мерик се обърна към Роло:
— Сигурен ли си, че злодеят ще се появи днес?
— Да — отговори Роло. — Да. Казах на неколцина, че Халад е тук уж като светец и че ще идвам при него. Разправих на всички, че ми е пратил съобщение, в което твърди, че е открил кой уби Нирея и отвлече Ларен и Таби.
— Включително на Уеланд и Ота ли?
Роло кимна, в тъмните му очи проблесна болка.
— Да — рече след малко, — днес ще разберем кой е врагът ни.
— Най-после — добави Халад, — най-после.
Хелга яздеше до Ота и двайсетината му добре въоръжени войници. Беше й казал, че нейният баща е още жив. Искаше да я заведе и да се увери с очите си. Хелга не му повярва нито за миг, но Ота можеше да й стане съпруг въпреки глупавите болежки в корема му, които никоя от билките й не успя да изцери, и затова смяташе, че не би било разумно отсега да го гълчи.
Щеше да го ласкае и да се прави, че вярва на смехотворната му история. Можеше да му се надсмее, след като се оженят.
Когато наближиха мизерната колиба, тя сбърчи нос.
— Твърдиш, че баща ми живеел тук? Глупости, Ота. Баща ми не би си изцапал пръстите, камо ли да обитава подобна гнусна дупка. Изключено.
— Въпреки това — възрази Ота, без да я поглежда — е вярно. Великият Роло сам ми каза. И то тая сутрин. Искаш ли да го видиш, или не?
— О, да, но бих предпочела да излезе навън. Не желая да се мърся.
Ненадейно, без предупреждение, Ота я сграбчи за рамото и я смъкна от кобилата. Хвърли я на земята. Хелга се просна на една страна запъхтяна и с ококорени очи.
— Вероломна кучка — промълви той с усмивка, слезе от коня и се надвеси над нея. Когато тя се опита да стане, той я ритна с крак в ребрата. Тя изрева и пак се изпружи. — Не мърдай оттам — рече той. — Харесва ми да лежиш на земята, поне веднъж смирена и кротка. За бога, най-сетне млъкна. Безпомощна си, Хелга, по-безпомощна и от Фром, който бе толкова пиян, че дори не можеше да се съпротивлява. Отдавна имам желание да те убия. Всички ви да убия, цялото проклето семейство.
Тя го зяпна сащисана, после погледна към войниците му, които с безизразни лица се преструваха, че не я забелязват.
— Тук е гъмжало от хора, сред тях и храбрият ти чичо Роло, но вече са си отишли и е останал единствено баща ти, убиец, който най-сетне ще бъде изправен пред народа и съден за престъплението си.
— Чичо Роло няма да позволи баща ми да пострада.
— Знам — рече Ота. — Много добре знам. Роло го е скрил тук. Не, напоследък остарява и оглупява с всеки час. Говори, когато трябва да мълчи. Само мрънка и бръщолеви несвързано. Сигурен съм, че е истина. Халад е тук. И двамата скоро ще умрат, много скоро. Това е началото на поражението му. Щом отстраня Роло, ще ида в Париж и ще убия окаяния му син. Помолих Шарл да го стори вместо мен, но той опита и не успя. Не, сам ще го свърша. Тогава франкският крал ще ме сложи на неговото място и аз ще стана вторият херцог на Нормандия. Да, Уилям ще бъде ликвидиран под мое напътствие заедно с бременната си жена и никой няма да се наскърби. Шарл знае, че съм способен да браня тази земя от викингските разбойници по-добре от тоя слабоумен старец, по-добре от всичките му отвратителни издънки.