Таби и всички останали седяха като вкаменени, проточили шии към Деглин. От гърлата им се надигна дружна въздишка и стон, понеже знаеха, че не могат да го придумат и да го склонят да завърши разказа си, ако той самият не иска.
— Тая нова история бе специално за теб, Таби — рече Мерик на детето, сгушено на скута му и опряло буза в гърдите му. — Благодаря, Деглин. Нали скоро пак ще продължиш?
— Да, Мерик. Момчето трябва вече да спи. Не ща да си хабя думите заради тия негодници, щом Таби е прекалено сънен, за да оцени дарбата ми.
Ларен се прибра в шатрата с разтуптяно от вълнение сърце след току-що чутата легенда и с глава, размътена от бурни мисли и думи, надпреварващи се да изскочат от устата й. Тя си легна между двете дебели вълчи кожи. Каква чудна легенда! Но бе важно да продължи с…
— Таби ще спи с нас — рече Мерик и внимателно настани детето до нея. Не каза нищо повече, само се намести по-удобно и скоро заспа.
Когато тя изпищя, дясната му ръка за секунди грабна меча, а лявата — ножа.
Глава шеста
Той се беше надвесил толкова близо над нея, че Ларен усещаше горещия му дъх върху лицето си и долавяше миризмата на вкиснато вино в устата му.
Отначало не се изплаши, не, само се обърка, защото бе посред нощ, а тя бе заспала дълбоко. А и на кого ли би му хрумнало да я навестява в спалнята й в тоя късен час? Лицето му бе досами нейното, вече чуваше дишането му и тя се насили да отвори очи, за да го зърне в сумрака. Видя го ясно и от това й призля. За миг се вцепени от страх. Искаше да извика, но гърлото й бе пресъхнало като пустиня. Тогава ръцете му я сграбчиха грубо и тя се стресна. Подскочи, опитвайки се да се отскубне, да избяга, но ръцете му обвиха раменете й и я натиснаха надолу, а пръстите му така се впиха в плътта й, че болката я прониза чак до костите. Той се хилеше насреща й и тя внезапно осъзна, че това не е сън, нито шега, и че този мъж е дошъл да я нарани.
Таби!
Той лежеше до нея, защото неспокойната му детска природа го бе довела в спалнята й. Тя го бе прегърнала, за да го успокои, и му бе пяла за подвизите на чичо му и баща му, докато отново се унесе.
— Да — рече мъжът, — държа я здраво.
Нямаше да спечели нищо, ако тепърва започне да се съпротивлява. Положи неимоверни усилия и успя да се отпусне безжизнена. За нейно неизразимо облекчение ръцете на мъжа разхлабиха хватката си и той изсумтя:
— Май момиченцето припадна от уплаха.
Някой друг каза:
— Видяла е грозното ти лице. Добре, че припадна. Предупредиха ме, че е дива като вълчица. Аз пък пипнах детето. Не е по-голямо от самунче хляб. Вържи й ръцете и краката и я изнеси. Наоколо се навъртат прекалено много стражи, доста повече от обещаните. Не са близо, но все пак искам да свършим по-бързо.
Тя изчака още малко, насилвайки се да не мърда. Беше напълно отмаляла. Броеше бавно всяка секунда, усещаше как мускулите й се сковават от страх, а гърлото й се стяга от липса на въздух, но не смееше да си поеме дъх. Най-накрая другият излезе с Таби. Тя грабна бронзовия свещник до леглото си и го стовари върху главата на мъжа. Той изрева и се люшна встрани. Тогава тя скочи и го зарита по корема и краката, блъскаше го, докато той се свлече на колене. Забеляза, че от едната рана на слепоочието му бликна кръв. В този момент другият се извърна, зяпна слисан разигралата се сцена и се втурна обратно. Ларен разбра, че не ще може да се пребори и с двамата. Той метна Таби на леглото и се спусна към нея с протегнати ръце. Тя понечи да се изплъзне, удари главата си и запищя с все сила, без да спира…
Но те се нахвърлиха върху нея, впиха пръсти в плътта й и тя закрещя от неистова болка, защото те бяха побеснели от яд. Тя продължаваше да пищи. Мъжът я халоса по брадата, но тя не млъкна, докато в съзнанието й не се възцари пълен мрак. Все се питаше, дори и когато всяка мисъл се изпари от главата й: „Защо никой не ни се притече на помощ?“
— По дяволите, събуди се!
Писъкът й секна и се превърна в дълбоко стенание. Мерик захвърли меча и ножа си, сграбчи я за раменете и я разтърси.
— Събуди се! — извика в лицето й.
— Да не си посмял да нараниш сестра ми!