— Да, приличаш на удавен бог.
Смехът му секна в гърлото. Бог ли? Тя смяташе, че той прилича на бог? Бързо се обърна, смутен от думите й и привлечен от смеха на Таби. Детето се смееше, сочеше към Мерик и се мъчеше да се добере до него.
— Стой настрана, принц Таби — извика му той. — Не искам да станеш мокър бог като мен.
Когато пристигнаха на дългия пристан, който се намираше в подножието на криволичещия път, водещ до огромното имение на върха, мъжете вече не можеха да сдържат вълнението си, защото там ги чакаха жените и децата им с радостни викове.
Мерик обходи с поглед насъбралата се тълпа, за да открие майка си и баща си. Различи брат си Ерик, но от това разстояние не забеляза красивото му лице да е озарено от сърдечна усмивка. Сърцето му силно заби, с бавни и мощни удари. Предчувствието, което го бе глождило… Не, просто не можеше да бъде истина.
Но се оказа, че е истина. И двамата му родители бяха умрели, покосени от чумата, разразила се в имението преди месец.
Глава осма
Мерик седеше прегърбен на дългата пейка, мълчалив и неподвижен, и стискаше в шепи чаша медовина.
Брат му Ерик седеше до него и също мълчеше. Накрая каза:
— Кончината им настъпи бързо. Не страдаха много. Смъртта се носеше навсякъде, усещаше се дори във въздуха наоколо и нищо не можехме да сторим, освен да стоим и да гледаме как умират любимите хора. — Ерик млъкна за малко и поклати глава. — Сарла се разболя, но после се оправи. Мисля, че тя зарази майка, понеже мама се грижеше за нея. Сетне повали и татко, който нито за миг не се отделяше от постелята на мама. Да, а Сарла остана жива.
Мерик искаше да му каже да не бъде глупав — не Сарла е виновна за случилото се, но думите заседнаха в гърлото му. Почувства, че самообладанието му го напуска, и преглътна, свеждайки още по-ниско глава.
След известно време Ерик продължи:
— По-възрастните бяха засегнати най-силно и повечето от тях умряха. Нашите родители бяха едни от първите. Починаха десет души, от които осем роби. Не бяха добри времена. Жалко, че те нямаше тук, но може би е било за хубаво. Не бих искал да загубя и теб.
— А другите имения пострадаха ли?
— Имаш предвид братовчеда Еджил? Не, той и семейството му са се отървали. Тая напаст се появи тук, вилня що вилня и после изчезна яко дим, като призрак посред бял ден. Цялата долина Гравак се отърва, освен нас.
Сарла се приближи до Мерик и рече тихо:
— Трябва да хапнеш, Мерик. Приготвила съм любимата ти яхния с еленово месо — поне така казваше майка ти. Не притежавам нейното умение, но мисля, че е вкусна.
Той се усмихна на срамежливата жена на брат си, доста дребничка и в същото време много привлекателна, ако се взреш по-внимателно в нея, но толкова тиха, че бе почти незабележима. Косата й бе тъмноруса, очите — по-скоро сиви, отколкото сини, кожата — бяла и чиста. Подчиняваше се изцяло на Ерик. Радваше се, че е оживяла.
— Благодаря ти, Сарла, но не съм гладен. Моля те, погрижи се за другите. — Внезапно се сети, че е забравил за Ларен и Таби. — Сарла, моля те, погрижи се също и за жената и детето, които доведох със себе си. Мъжът се казва Клив. Те ще спят тук, в къщата.
Тя кимна, докосна ръкава му и го попита дали иска още медовина. Преди да успее да отговори, брат му се намеси с рязък, нетърпелив тон:
— Ако му се прище да се суетиш около него, Сарла, ще ти каже. Върви си гледай работата.
Тя не отвърна, само сведе глава и остави братята сами. Ерик рече:
— Елър вика, че си ги купил в Киев.
— Купих детето. Жената и мъжът ми излязоха без пари. — За миг се отърси от скръбта и се усмихна на брат си. — Всъщност трябваше да избягаме от Киев, преди вбесеният търговец да открие липсата на мъжа и момчето.
— Момче ли? Та тя си е баш момиче.
— Да, но тогава беше момче, слабо като клечка и облечено в скъсани панталони и риза. Дори аз не разбрах, че не е момче, докато не се наложи да лекувам гърба й. Тоя търговец Траско я бе пребил от бой.
— Значи е робиня — доволен рече Ерик. Мерик не каза нищо, просто не чу брат си, защото отново се бе замислил за родителите си. — Още е слабичка — добави Ерик. Мерик вдигна очи и забеляза, че брат му гледа към Ларен, която седеше до огнището. Сарла стоеше права до нея. — Но няма болнав вид.
— Не, няма. Трябваше да я зърнеш, когато бягахме. Беше само кожа и кости. Детето също бе толкова измършавяло, та да се разплачеш, Ерик.
— Детето? — Той обърна взор към Таби, който си играеше с една кожена топка. — Та то е по-скоро едно бреме. Момичето ли те накара да го купиш? Обеща ти, че ще стане твоя курва, ако го сториш ли? Но това едва ли има значение — един мъж може да прави каквото си ще с една жена, а камо ли с робиня. Защо, в името на всички богове, си купил дете, Мерик?