Парма скочил, разкършил рамене, но нищо не се случило. Качил се на една висока скала и скочил, като диво махал с ръце и ритал с крака. Чул Грънлидж да се смее, зловещо и страховито, като че излизал от преизподнята, Парма не се издигнал в небесата, а отново тежко се строполил в нозете на Грънлидж. Изревал от яд: „Пак тая вещица! Тя ми е отнела силата. Проклета да е вовеки веков!“ Грънлидж вдигнал крак над главата на Парма и промълвил съвсем тихо: „Слушай, глупако! Нямаш никаква сила, само суета, вина и тъпо високомерие. А сега ще си получиш заслуженото.“
Ларен млъкна. Усмихна се на мъжете, жените и децата, които до един я гледаха зяпнали, приковали цялото си внимание в нея. Клив й кимна окуражаващо, гушнал спящия Таби в скута си.
— Продължавай — изрева Ерик. — Уморих се от твоето протакане! По дяволите, какво станало по-нататък? Какво направил Грънлидж? Строшил ли черепа на Парма с крака си? Къде, в името на всички богове, са били?
Тя поклати глава.
— Аз съм само жена, господарю Ерик, и трябва да си почина. Прости ми. Умът и гърлото ми пресъхнаха и се нуждаят от съживяване. Навярно утре вечер ще мога да продължа.
Надигна се глух ропот. Ерик имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да избухне. Още като дете сядаше до скалда и слушаше прехласнат, та дори когато майка му го викаше, той не я чуваше. Мерик се изправи със смях и припряно рече:
— Не, млъкнете всички. Тя има право. Прекъсва разказа си не защото е жена и не й стигат силите, не, тя нарочно ви подмамва, да налапате въдицата. Прозинете се и кажете, че историята й е била увлекателна, но не ви е грижа как свършва по-нататък. Това ще я накара да се разкъсва от съмнения и да бъде по-снизходителна.
Той отново се засмя и се обърна към Ерик:
— Е, братко, какво мислиш за новия ми скалд, за моята разказвачка?
Ерик само хвърли поглед на Ларен. Внезапно Мерик се притесни от втренчения му взор. Не искаше неприятности. В името на всички богове, не желаеше да се кара с брат си, да му нарежда да я остави на мира, но щеше да се наложи, ако Ерик си науми да легне с Ларен. Не знаеше защо, но със сигурност щеше да се противопостави. Изви очи към Сарла, която от своя страна бе зяпнала съпруга си. „Досеща се за истината, помисли си Мерик, досеща се.“ Действително, би било невъзможно да е другояче. Две от копелетата на Ерик бяха тук, в къщата, и двете момчета, макар че по-малкото още не бе навършило годинка. Но Кена бе здрав и силен и бе одрал кожата на баща си. Майките им също присъстваха и доколкото бе известно на Мерик, и Мегът, и Кайлис продължаваха да делят леглото на брат му.