Тя се размърда и той усети гърдите й.
Но Ларен не беше дете и той се почувства като глупак. У него се надигна неочаквана страст. Бе изненадан от това и то не му хареса. Тя бе сестра на Таби. Просто отдавна не бе имал жена, твърде отдавна. Но той още помнеше допира на нежното й тяло, когато тя го прегърна в Каупанг.
Неволно я целуна по слепоочието и меката й коса погъделичка бузата и носа му.
— Всичко ще се оправи — повтори той, но този път гласът му прозвуча гърлено и дрезгаво от покълналото желание. — Няма да те нараня.
Тя се задави и изхълца. Ръцете му обвиха брадичката й и той я повдигна. Бузите й бяха мокри от сълзи и тя с мъка си поемаше дъх. Очите и носът й се бяха зачервили, косата се бе изхлузила от опашките и се бе разпиляла на челото. Изглеждаше толкова съблазнителна, колкото една изкормена херинга, но той си помисли, че тя е най-красивата жена, която е виждал. Желаеше я.
В този момент забрави за Таби, забрави, че това е сестра му. Наклони се към нея и я целуна. За втори път. Усети соления вкус на сълзите й и още нещо, сладко, непознато и тайнствено. Нещо, което съществуваше извън тях, омайващо и странно вълнуващо, когато докосна устните й и двамата се сляха в едно. Никога не бе изпитвал подобно чувство, но се стремеше към него с неистова стръв. Бе мъж с естествени потребности, а Ларен му принадлежеше.
Тя не се помръдваше. Въпреки това желанието му се усили. Отново я целуна, този път по-пламенно, искаше да разтвори устните си, но внезапно осъзна, че навярно тя не знае какво се очаква от нея. Това го накара да се вцепени. В действителност тя бе напълно непорочна, въпреки всичко, на което е била свидетелка през изтеклите две години.
Просто не знаеше да се целува. Понечи да каже нещо, да се отдръпне, но неочаквано тя се наклони напред, вдигна ръка към бузата му и го целуна. Устните й бяха меки и здраво стиснати и тя само ги опря в неговите, но все пак го целуна и то съвсем свободно. Девствена целувка.
Той леко открехна устните си и я докосна с върха на езика. Тя подскочи. Сетне, за негова изненада и удоволствие, се притисна към него и също едва-едва разтвори устни.
Не само слабините, цялото му тяло пламна от страст. Бе корав и готов, но това не бе достатъчно. Отново го обзе предишното странно усещане, дълбоко и все още непонятно, което се надигаше отвътре и го тласкаше към нея, и внезапно разбра, че сближаването им ще промени живота му. Помъчи се да го потисне, но то го завладяваше и разлюляваше от съблазън. Та тя бе жена, а той бе имал много жени, но в същото време бе по-особена и не приличаше на никоя друга. Опита се да отблъсне тази мисъл. Тя пробуди страх в душата му, защото той смяташе, че един мъж трябва да бъде независим и да не се отдава никому, най-малкото на жена. Да не говорим, че Ларен съвсем не бе още жена, а по-скоро момиче, и то толкова кльощаво, че едва ли би набрало достатъчно сили да го приеме в тялото си. А и беше сестра на Таби. Не я бе спасил, за да я изнасили. Не я бе спасил, за да я нарани.
Не, бе я спасил, защото бе сестра на Таби и толкоз. Изведнъж я видя такава, каквато я бе видял преди. Да, струваше му се, че това се бе случило много отдавна. Представи си я съвсем ясно — дрипавото момче, сломено, ала гордо и дръзко като него, захвърлено безпомощно там, на пазара за роби „Каган-Рус“. Той не можа да откъсне погледа си от нея и сега внезапно разбра, че онова, което бе почувствал тогава, бе различно — тя го бе развълнувала със самата си същност. И той никога нямаше да се освободи от нея, както и от Таби. Предполагаше, че точно в момента не иска да се освободи от нея, не желаеше да се съпротивлява и да се защитава, защото изпитваше всепоглъщаща страст.
Когато езикът й леко докосна неговия, той се предаде.
Не я изнасилваше. Ако я наранеше заради слабостта й, нека така да бъде. Ще се помъчи да не й причинява болка, но…
Смъкна я на леглото и се отпусна отгоре й. Като я усети под себе си, изпита неистов копнеж едновременно да стене, да крещи и да проникне в нея. Ръката му диво сграбчи полата на роклята й и припряно я задърпа нагоре. Пръстите му одраскаха голия й крак, тя подскочи и извика.
Отначало той не можа да проумее какво става. После се сети. Бе докоснал изгореното място и й бе причинил болка. Пое си дълбоко дъх и цялото му тяло се разтърси от усилието да потисне напиращата страст.
Гърдите й се повдигаха и спускаха под тялото му, но не от желание или от моминска възбуда пред неизвестното, а от болката от раната. Притисна я до себе си и прошепна в ухото й: