Когато Рорик и Мерик се върнаха в къщата, смълчани и потънали в мислите и спомените си, посрещна ги смях. Постепенно и двамата започнаха да се усмихват. За сетен път животът надделяваше над смъртта и тежката мъка.
Къщата бе претъпкана от хора. Мъжете бяха ходили на лов и бяха донесли елен и глиган. Други бяха отишли за риба и наситените ухания от дивеча, смесени с тези на печена херинга и сьомга, изпълваха въздуха и потискаха неизменната миризма на събрани накуп мъже и жени. Ларен огледа наблъсканите редици от тела, увити във вълнени одеяла, разположени покрай отсрещната стена. Някой задърпа роклята й и тя сведе глава към Таби, който стоеше само по ленена риза и търкаше очи с юмручета.
Тя се отпусна на колене и го притегли към себе си.
— Ти беше заспал, Таби. Лош сън ли ти се яви?
Той кимна.
— Как може Мерик да е моят викингски воин, щом ще се върне в Молвърн? Аз не съм глупав, Ларен. Знам, че онова място е много далеч оттук.
Викингският воин бе нейна измислица. Усети, че очите я смъдят от напиращи сълзи. Бе дала на детето герой и сега, понеже не живееха в сладкодумна приказка, а в реалния свят, героят щеше да го напусне, както щеше да го напусне и самата тя.
— Не знам — погали тя меката му косица. — Не знам, но все ще направим нещо.
В този миг зърна Мерик, който се бе приближил до тях и мълчаливо ги съзерцаваше.
— Не искам да напускам нито теб, нито Мерик — рече Таби, сгушен във врата й. — Не ме интересува дали съм принц, или не.
Мерик се отпусна до нея и нежно погали рамото на детето. Таби се обърна, очите му още бяха сънени, но устните му трепереха и стомахът на Мерик се сви. Пое си дъх и бавно рече:
— Таби, помниш ли какво ти казах — че заради това, което си, ще се променят много неща пряко волята ни.
Таби кимна, но възрази:
— Не ме е грижа.
— Знам, но аз трябва да се грижа вместо теб. Не мога да позволя да бъдеш друго, освен това, за което си предопределен. Не е изключено един ден да станеш херцог на Нормандия. Нямаме избор.
Детето се дръпна и се отскубна от прегръдките на Ларен.
— Мразя ви, мразя ви и двамата! — Обърна се и хукна към детската спалня, където тази нощ поне осем телца бяха натъпкани едно до друго в единственото легло.
Ларен скочи, но Мерик я спря.
— Не, не го закачай. Много е малък, Ларен, но трябва да разбере, че съществуват задължения, безкрайни отговорности, които направляват действията на всеки от нас.
— Той е твърде малък и едва ли си спомня. Последните две години бяха изключително трудни за него. Не е видял ни добро, ни сигурност. Бои се от неизвестността, защото прекалено дълго единствено тя е съществувала в живота му.
— И сестра му. След мъничко ще идем при него. Кажи ми какво ти е мнението за Рорик и Мирана.
— Тя е доста по-красива от Кайлис и Мегът.
Той се засмя на този отговор.
— Едно време я мразех, мислех, че е зла, защото доведеният й брат, Ейнар, бе по-жесток негодник и от християнския дявол. С тая черна коса и бяла кожа, да, смятах я за вещица. Не съм бил прав. В името на боговете, не е лесно да си млад. Нещата не са такива, каквито изглеждат, и умът ти се гърчи в неведение и търси под вола теле. А как ти се струва брат ми?
— Рорик е като всички викинги. Красив, строен и сърцат.
Мерик я зяпна изумен.
— И?
— И кучето му положително ще спи при нас тая нощ. Откри, че не съм толкова силна като Мирана, и затова може да ляга върху мен и да ме ближе до насита.
Мерик я сграбчи за шията, наведе се и силно я целуна.
Възнамеряваха да отплават за Нормандия след около четиринайсет дни, когато луната се изпълни наполовина.
Мерик щеше да остави Олег да отговаря за хората и за отбраната на Молвърн. Сарла щеше да продължи да се грижи за домакинството. Таби бе умърлушен. От избухването си не бе престанал да се цупи. В утрото на отпътуването им позволи на Ларен да го прегърне и целуне, но щом Мерик приклекна пред него, Таби му обърна гръб.
Ларен зърна мъката по лицето на Мерик. Пламна от неописуем гняв. Сграбчи Таби за рамото и го дръпна към себе си.
— Как можеш да се държиш така с човека, който ти спаси живота?
Той стоеше с наведена глава и ровеше с босите си крачета в сухата пръст.
— Отговори ми, Таби! Ти имаш кралско потекло, а се държиш като робска издънка! Какво ти става?
— Той не ме обича, Ларен.
Тя се дръпна стъписана.
— Какво каза?
— Той не ме обича. Ако ме обичаше, нямаше да ме остави.
— Стига глупости. Чуй ме, Мерик те обича повече от всеки друг на света.
Таби поклати глава.
— Не е вярно. Ако беше така, нямаше да ме остави. Даже и теб взима със себе си.