Выбрать главу

— Хем си същата, хем си се променила до неузнаваемост.

— Да, вярно е.

Изведнъж очите му потъмняха. Тя разбра, че мисли за Таби, но се бои да не му съобщят, че е мъртъв, и затова бързо рече:

— Господарю, Таби е добре — здрав и на сигурно място.

— О! — въздъхна Роло и извиси глас към небето: — Ще принеса жертви на всички богове, дори на християнския. Къде ли не ви търсихме с Таби. Братовчед ти Уилям обиколи цялата околност с безбройна армия и преброди цял Париж. От вас нямаше и следа. Разправи ми, Ларен, разправи какво се случи.

— След малко, господарю. Първо искам да се запознаеш с човека, който ни спаси и сега е мой съпруг. Той е владетелят на Молвърн, богато имение във Вестфолд, и се казва Мерик Харалдсон.

Уеланд се обади:

— Приближи се до Негово Величество, Мерик.

Мерик пристъпи бавно към могъщия Роло, за когото бе слушал най-невероятни истории. Сега този човек му бе роднина, този човек, който имаше такива дълги крака, че сигурно се нуждаеше от кон, висок поне седемнайсет педи, за да не му се влачат по земята. Мълвеше се, че почти навсякъде ходел пеш, а свитата му яздела до него. Ама че гледка, помисли си Мерик. О, но иначе осанката му бе царствена, макар годините да бяха посребрили няколко нишки в черната коса и да бяха прорязали с тънки бръчици бузите и челото. Ала очите му, тъмни като късен мрак, искряха будни и за изненада на Мерик бяха весели. Зъбите му до един си бяха на мястото, а брадичката му бе решителна и упорита. Изобщо, сериозен противник.

— Господарю — рече той и застана пред Роло. Нямаше да му се поклони. Викингите не свеждаха глава пред никого.

— Ти си спасил Ларен и Таби.

— Да. Бях в Киев и ги намерих на пазара за роби „Каган-Рус“.

— Пазар за роби!

Ларен леко докосна богато украсения с шевици вълнен ръкав на чичо си.

— Историята е много дълга за разправяне, господарю. С няколко думи, преди две години двамата с Таби бяхме отвлечени от постелята ми и продадени като роби на юг. През цялото време след това живяхме като такива.

Роло я зяпаше слисан.

— Освободих стражата, господарю — обади се Уеланд в настъпилата гробна тишина. — Ларен каза, че иска само ние да знаем за завръщането й. И Ота, разбира се. Единствен Хаакън също е в течение. Той ще се погрижи за хората на Мерик. Ще казва, че са ваши гости от Норвегия, нищо повече. Явно съществува измяна, господарю. Трябва да вземем мерки, преди да се разчуе, че тя и принц Таби са се върнали.

Най-накрая Роло попита:

— Къде е Таби?

Мерик отговори:

— В имението ми Молвърн, което се намира на половин ден път с лодка от Каупанг. Там е в пълна безопасност и в сигурни ръце.

— А щом открием кой ги е похитил и продал като роби, ще ми доведеш ли Таби?

— Да, господарю, но не преди това. Обичам детето. И не искам отново да пострада. Бих ви помолил да не казвате на никого, Ваше Величество, и вие, Уеланд, че Таби е жив. Не желая да го излагам на никакви рискове, дори да са най-невероятни наглед.

— Съгласен съм, Мерик. Обаче той непременно трябва да се върне при мен, защото единственият ми син, Уилям, още няма наследници. Таби е много важен за мен, за цяла Нормандия.

— Точно затова съм тук, Ваше Величество.

При тези думи Роло се взря по-внимателно във викинга.

— Станал си съпруг на Ларен — рече той. — Преди да ти каже коя е или след това пожела да се ожениш за нея?

Мерик не се обиди.

— Преди, Ваше Величество. Хич не ме интересува онзи датски принц. Сега е моя съпруга и е господарка на Молвърн.

Роло не се помръдна. Съсредоточено изучаваше мъжа, спасил племенницата му и Таби. За това му дължеше повече, отколкото би могъл да си представи. Този човек, Мерик Харалдсон, изглеждаше добре сложен — едър мъжага, пращящ от младост и крепко здраве, с привлекателна външност, каквато се харесваше на жените, а положително и на Ларен. Ще види. Ще го наблюдава внимателно, преди да реши дали ще задържи Ларен при себе си, или ще я върне в лоното на брака.

Нареди на Уеланд:

— Засега Ларен ще остане с Мерик. Той ще я пази по-зорко от нашите хора, но въпреки това винаги охранявай спалнята им. — Роло се извърна и се плесна с длан по челото. — О, защо ми трябваше да слушам тия проклети жени? Те ме убеждаваха, че са чули за някакви заговори и злосторници, които искали смъртта ми, и чрез Таби и теб, Ларен, смятали да съсипят династията ми. Винаги е имало заговори и злосторници, особено сред оная вероломна пасмина Оркни, и затова им повярвах. Успях да опазя Уилям, но теб и Таби — не. Кълна се във всички богове, езикът на Хелга е благ като на пепелянка, а Фърлан е чиста и невинна колкото проклета християнска монахиня. Ще убия тия мръсници.