Снимах бързо, както винаги.
— Добре, ако си готова с предната му част, настани го на четири крака на масата.
Господарката го освободи от стола и го поведе към ниската маса за масаж. Членът му
стърчеше гордо напред, докато вървеше. Жената го настани на масата, а аз се приближих и нежно прокарах ръка по гърба му и надолу до идеално закръгления му задник. Дишането му се учести, но му признах заслугата, че не бе издал и звук, откак влезе в студиото ми.
— Много добре, Джордан, а сега сложи ръце на масата пред теб — казах, като го потупах по дупето. — Точно така, а сега разтвори крака — наредих, като нежно го побутнах към желаната поза.
Погалих твърдия му член и подръпнах топките му. Мускулите му неволно потръпнаха.
— Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнагради — прошепнах му, докато галех задната част на бедрата му. — Няма ли да е чудесно?
Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от течността, която се отделя преди еякулация.
Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен бе контрастът. С Джефри щях да използвам бели кожени каиши. Каква прекрасна двойка щяха да са.
Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на топките и ануса му Докато нанасяше крема с четката за бръснене, тя подразни пулсиращия му отвор. Безпомощен да се бори с усещането, Джордан изстена.
Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да обмислям работата си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.
Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах, най-важен е контрастът.
ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА
СЕИДЖ ВАИ ВАНТ
Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше.
— Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело.
Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.
— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. — Не е ли невероятно?
Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.
— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце около Лио.
Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.
— Загубена работа — прошепна. — Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.
— А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? — засмя се Лио.
— Да, разбира се! — извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. — Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?
Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го целуне.
Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.
— Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? — предложи той, като я прегърна със силните си ръце.
— И може би плуване с шнорхели, ако има време?
Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към охладеното от климатика возило.
— О, не! Не автобус! — изстена Лиана. — Значи няма да се поразходим пеша надолу?
Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към екскурзоводката.