Когато вдигна поглед, забеляза, че господарката й наистина бе възбудена. Тя целуваше Мечо страстно, а той бе пъхнал ръка между краката й, дълбоко под кожената й пола.
Това пък какво беше? Тес нямаше представа, че господарката й си падаше по мъже. Но пък в началото на деня дори не си бе мечтала, че по някое време ще прави минет.
Тес продължи да смуче енергично. Знаеше, че разполагаха с ограничено време и се страхуваше от гнева на мадам Айрис, който щеше да се разрази над нея, ако не успееше да задоволи Ролф напълно. Усещаше, че той се втвърдява все повече и дишаше все по-тежко.
Внезапно Тес забеляза как мадам Айрис бръкна в раницата и извади розов вибратор, очевидно не чисто нов, тъй като не бе опакован, а и вече имаше батерии.
— Знаеш ли как да използваш това? — обърна се господарката й към Мечо, като раздвижи задник нагоре-надолу по члена му.
Той се ухили.
— Мога да опитам — отвърна той, натисна бутона и дръпна прашките на мадам Айрис настрани.
В този миг устата на Тес смучеше нежно топките на Ролф, най-вече защото гърлените му стонове я уплашиха, че той ще се изпразни всеки момент, а все още им оставаха около единайсет минути. Ролф очевидно се кефеше на действията й, а и тя се наслаждаваше толкова много на експеримента си, че почти не осъзнаваше какво става около нея.
— Не върху мен! — рязко каза господарката й и се засмя леко, а Мечо се ухили и се изплъзна изпод нея.
Той коленичи до Тес и поднесе жужащия вибратор към клитора й. Тя се ужаси, че й предстоеше страховита болка, но след миг се отдаде на удоволствието.
Вибраторът нежно докосна набъбналия й пробит клитор. Въобще не болеше. Удоволствието бе толкова силно, че й се искаше да закрещи. Възбудена до крайност, тя се опита да поеме целия член на Ролф в гърлото си, но се задави, защото дишаше тежко, издигайки се към оргазма.
Тес винаги се празнеше диво, когато я дразнеха дълго време, а това удоволствие й бе отказвано, още откак пробиха клитора й, най-вече защото мадам Айрис бе предвкусвала този момент.
Свършвайки, Тес извади пениса на Ролф от устата си и застена шумно, без да й пука, че хората отвън щяха да я чуят. Изпразни се толкова буйно, че забрави за минета, но ръката на господарката я оскуба леко и й напомни. Другата ръка на Айрис хвана дебелия член и го поднесе към устата на робинята. Тес засмука отново, а мадам Айрис стисна пениса с две ръце, за да усети пулсирането му в мига на изпразването.
Тес се замая, когато горещата сперма потече в гърлото й. Не се задави, а погълна всичко, с изключение на няколко капки, които потекоха по тънките пръсти на господарката й.
Когато се надигна, дишайки, тежко, брадичката й бе омазана със сперма, а клиторът я болеше. Мечо отдръпна вибратора и го изключи, после се наведе да целуне Ролф и Айрис.
— Много добре, Ролф — измърка Айрис. — Деветнайсет минути.
— Щях да свърша по-бързо — въздъхна той. — Но малката курва се кефеше прекалено много.
— Хайде да върнем на Арти студиото му — каза господарката. — Питие в „Жребеца“?
— Разбира се — усмихна се Ролф, поглеждайки Тес. — Само един минет не е достатъчен за освещаването на чифт нови наколенки.
Триото се засмя. Мадам Айрис и Мечо пляснаха ръце, което изглеждаше доста странно.
Е, не е чак толкова странно, като се имаше предвид всичко, помисли си Тес.
ТАНАНИКАНЕТО НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН
СЕРВО
За много хора в Литъл Костърбейн бе странно, че господин Меридаун, който идваше в града веднъж на всеки няколко години, можеше да накара клиентите си да се усмихват от време на време, макар да участваха в тъжния му труд. Господин Меридаун бе палач на областта, както и на няколко други области, което го правеше зает и преуспяващ човек. Винаги облечен в черно палто и голяма триъгълна шапка, той се отличаваше от останалите, но бе почти невъзможно да го видиш и следователно да го опознаеш. Бездруго почти никой не би си направил труда. Веднага след като се запознае с теб, палачът отново е самотен и не се сприятелява с никого.
Блед и дебел, господин Меридаун имаше дълга червеникава коса, която стигаше до рамената му. Гъста брада покриваше по-голямата част от лицето му и напомняше за мъх по надгробна плоча. Веждите му приличаха на щръкнали бодли. Виждаха го да чете само Библията и го смятаха за целенасочен човек с богат интелект.
Спестовният господин Меридаун отсядаше в хана на Стария Джак, където държеше каруцата си, многобройните инструменти на мрачния си занаят и конете си. Тук бе много по-евтино от странноприемницата и макар никога да не го признаваше, той очевидно смяташе мястото за подходящо за положението и призванието му. Хората в града намираха това за напълно редно. Самият собственик на хана, Стария Джак, бе свидливец, който често повтаряше: „Това, което не можеш да видиш, е без значение, особено като се има предвид, че повечето дреболии дори когато ги видиш, нямат значение.“ Верен на себе си, вечер той палеше много малко свещи, а тези, които горяха, бяха направени от лой и воняха ужасно. Посетителите бяха благодарни, че след като изгаряха, свещите не биваха подменени. Там, до огнището на Стария Джак, на светлината на няколко мизерни свещи, господин Меридаун пиеше силната си бира, тананикаше си и си бъбреше с всеки, който се осмеляваше да говори с него.