Пиещите до късно седяха само на светлината от огъня, но тя бе съвсем достатъчна да видят спътника на господин Меридаун. Десет метра фино конопено въже лежеше до него и никога не го напускаше. Той мажеше въжето с масло, връзваше го и го развързваше с любов, докато по него не останеше нито един възел. Беше вещ експерт в занаята си, колкото и анонимен да бе като човек.
Няколко часа след пристигането на господин Меридаун в Литъл Костърбейн пред странноприемницата спираше каретата, която винаги се отбиваше тук по време на зловещите посещения на палача. Отвътре излизаше забулена млада жена в траурни черни тонове. Тя се настаняваше с мрачно достойнство в най-хубавата стая и оставаше в нея до деня на публичното наказание, когато баща й се захващаше за работа. Това бе Миранда, дъщерята на господин Меридаун. Тя вдигаше воала си само пред няколкото слугини, на които бе позволено да се доближават до нея. В тези моменти се разкриваше най-милото, бледо и красиво лице, което една девственица би могла да покаже. Когато хората от града се струпваха да се насладят на осигуреното от палача развлечение, тя се измъкваше кротко от гнездото.
Миранда беше мила и любезна. Винаги бе мечтала за домашно животинче, но не би позволила коте или куче да страдат от дългите мъчителни пътувания, докато следваше баща
си от град на град и от бесило на бесило. Където и да отидеше, красотата и любезността й караха младите мъже и жени да копнеят да се доближат до нея и да й служат. Тя им доставяше удоволствие с приятни, разговори, но сърцето й беше другаде. По-сериозна любов държеше Миранда в лапите си и това бе страстта й да се упражнява в изкуството на бесенето. Изпитваше неудържимо привличане към свързаните със закона мъже, независимо дали бяха съдии, или пристави, дребни крадци или престъпници. Освен това Миранда обичаше всички видове мъже с дискретна, но пламтяща страст, която нямаше нищо общо с правото.
Обичаше мъжете в най-чистия християнски смисъл, без следа от похот, и внимаваше да си напомня това ежедневно. Но си знаеше, че обича някои от тях по начин, който дразнеше пъпките на гърдите й и малката подутинка между краката й. Непрестанно мислеше за очите на млади мъже, понякога искрящи, а друг път — замислени. Сравняваше носовете им от елегантните патрициански форми до чипите нагли нослета. Изучаваше изрусените от слънцето къдрици на фермерите, докато ги отвеждаха да изтърпят боя с пръчка. Широките им гърбове и мощните закръглени задници, стегнати в кожени панталони, я караха да копнее да изпробва силата им. Тя плачеше искрено за тях, докато те хлипаха под камшика на баща й. Но най-вече размишляваше за пенисите им. Не изпитваше срам от мислите си, а смяташе това за тайното си призвание.
Преди да навърши пълнолетие, тя не бе докосвала пенис, нито бе виждала такъв отблизо, за да огледа внимателно размерите и формата му. Искаше й се да премери членовете на младежите, да ги изпробва и меки, и надървени, за да разбере разликата. Виждаше, че вечно изпъваха панталоните на младите си господари, особено когато те я оглеждаха и й се усмихваха. Пенисите на по-възрастните мъже също проявяваха интерес, но по-спокоен и резервиран. Миранда си представяше формата на пенис, надигащ се бързо в преследване на целта си. И бе сигурна, че притежаваше властта да надигне всеки пенис. Докато се унасяше в сън, пениси в дълги редици танцуваха из мислите й. Пръстите й често намираха начин да обогатят фантазиите й и тя бе добре запозната с вкуса и желанията на собственото си тяло. Най-важното бе, че можеше да ги удовлетвори.
Във фантазиите й плоските кореми и мощните гърди на селяните приличаха на удобно легло, където би могла да си почине с удоволствие. За съжаление, тя никога не можеше да изпробва уменията си, тъй като най-привлекателните за нея мъже вечно увисваха на примката на баща й, преди да може да си поиграе с висящите им части. Миранда бе най-силно привлечена от младите и хубави престъпници. Чувстваше се близка с тях, тъй като апетитите й бяха абсолютно обречени, както животът на младежите. Мразеше мисълта, че някои от тях страдат и секунда повече, отколкото законът на Англия изискваше. Да бъдеш обесен, бе достатъчно лошо за хубавците. Поне трябваше да свърши бързо.