— Благодаря.
Често ми се искаше двамата със Скот да бяхме от типа хора, които можеха да се влюбят. От хората, които не се страхуваха да направят това. Но за него аз бях само едно момиче, а той търсеше жена, за която да се ожени. За мен той представляваше дом, далеч от дома. Уютен чифт ръце, които ме прегръщаха много по-здраво от тези на приятеля ми. И двамата искахме само да сме заедно, защото това ни осигуряваше стабилност извън ежедневния ни трескав и нещастен живот.
Отговорът ми го накара да се изчерви. Той ме придърпа нежно към себе си и ме целуна по челото. Целувка, каквато баща дава на дъщеря си, когато я слага да си легне. Скот седеше в креслото си за размисли — красива антика, тапицирана с виненочервено кадифе, сякаш извадена от роман на Шарлот Бронте. Бях убедена, че креслото бе видяло доста гола кожа, страст и тежко дишане. И затова го харесвах толкова много. Беше страхотна мебел за секс.
Бях обяздила Скот и коленете започваха да ме наболяват. Наместих се удобно в скута му, като краката ми увиснаха от едната опора за ръце, а главата ми се отпусна удобно на другата. Притиснах задните си части плътно към чатала на Скот, преди да се наетата.
— Къде е приятелят ти? — попита той.
— Не знам.
— Изглежда, че е истински задник.
Не отговорих. Приятелят ми не беше задник. Всъщност никой мъж никога не се бе отнасял, с мен така добре като него. Но и двамата се отегчавахме взаимно.
Съсредоточих вниманието си върху високото тънко наргиле, поставено върху скрина. Кървавочервено, украсено със сребърни японски йероглифи, гравирани отстрани. Не знаех какво пише, но сигурно бе нещо за спокойствие или хармония. Подхождаше на прясната червена боя по стените. И на червените копринени възглавници на леглото. На червените мъниста, висящи от рамката на вратата. Всичко си подхождаше. Беше почти задушаващо.
— За какво мислиш? — наруши мълчанието Скот.
— Нищо — прошепнах.
— Не лъжи.
Зачудих се за момент. Замислих се за червеното, задушаването и за начина, по който се чувствах с него.
— За живота — отговорих накрая.
— Какво за него?
— Не знам.
Той се наведе към мен, сякаш щеше да прошепне нещо в ухото ми. Вместо това обаче го целуна, после бавно прокара език по външната му страна и захапа месестата част около обицата ми. Отпусна се назад и усетих напрегнатия му поглед. Помислих, че се кани да каже още нещо, затова се завъртях към него.
— Обичам начина, по който изглеждаш, когато се замислиш за нещо.
Скот и аз се запознахме на купон по случай Четвърти юли. Отидох там, за да се видя с познати, с които не бях говорила от известно време. А те се оказаха най-близките приятели на Скот. Беше до бара, където наливаше питиета. Той е от онзи тип мъже, които изглеждат най-добре изморени и рошави. Загледах се в светлите му къдрици, които падаха върху челото му всеки път, когато погледнеше надолу Наблюдавах как розовите му устни се изкривяваха леко настрани, когато търсеше определена бутилка. Бях хипнотизирана от тях. Изглеждаха сякаш никога не биха могли да изрекат лъжа. Нито пък шега. Той вдигна очи и улови погледа ми. Предложи ми да ми приготви питие.
— Какво ще пиеш? — попита.
— Диетична кола — отговорих. — Не пия алкохол.
— Браво на теб. Аз пък бих пийнал една водка с портокалов сок.
Усмихна се, наля ми колата и ми я подаде. Когато пръстите ни се докоснаха, мястото между краката ми започна да пулсира. Не се разделихме през останалата част от нощта. Говорихме си за всичко: за времето, за приема, за работата ни, за политика, за Господ. Стояхме на хълма заедно и гледахме фойерверките над реката. След като шоуто приключи, повечето хора си тръгнаха или се върнаха в къщата, за да продължат да пият. Ние останахме. Легнахме на тревата и си поделихме цигара марихуана. Търсихме падащи звезди по небето. Светлините от града озаряваха хоризонта. Сенките на дърветата около нас напомняха за една от инсталациите на Уорхол1. Ако не бяха блестящите звезди, гладкото черно небе лесно можеше да бъде объркано с вода. От време на време шумът от минаваща наблизо кола или смеховете от купона отекваха по тревата. Но спокойното ни дишане надделяваше в нарушената тишина. След дълъг прекрасен момент мълчание Скот проговори: