Свещи и целувки. Може да съм гаден стар господар, но все пак съм неизлечим романтик.
Вярно е, че никога не съм виждал толкова пълно подчинение като това на Илза. Намирам го дори леко страшно. Тя ми повтаря, че би направила всичко за мен и почти й вярвам. Сигурен съм, че си има лимити, всеки ги има. Това е същността на садомазохизма. Но още не съм открил нейните.
Използвал съм всякакви видове камшици и хилки, щипки за пране и скоби, електричество и горещо олио. Завързвал съм я гола на балкона през януари. А не забравяйте, че сме в Минесота. След десет минути, бледата й кожа посиня. Но тя не се оплака и не използва спасителната дума. Побързах да я вкарам в апартамента, да я увия в одеяла и да я натъпча с горещ чай и бренди. А обожанието в очите й не угасна и за миг.
Споделял съм я по време на купони и съм наблюдавал как приятелите ми я бият и чукат в задника. А след това тя беше по-нежна и внимателна към мен, откогато и да било преди. Никога няма да забравя вечерта, когато поканих две от изгряващите звезди в общността ни, господар Акула и господарка Валънтайн, да дойдат да я изпробват. Те бяха много груби с нея. Направиха й клизма и я биха с пръчка, Акулата я чука с юмрук, а Валънтайн се изпика върху нея. След всичко това Илза бе наранена и изтощена, но очевидно в блажено състояние.
— Знаеш, че винаги можеш да ги спреш, Илза — казах й по-късно. — Те знаят спасителната ти дума и ще я зачетат.
— Но, господарю — промърмори тя сънливо, — исках да ти доставя удоволствие.
И, разбира се, тя ми доставя безкрайно удоволствие. Понякога не мога да повярвам на късмета си да спечеля предаността на този приятел/робиня, която би могла да избере по-млад, хубав и енергичен господар.
Често осъзнавам, че във връзката ни има нещо нередно, а и нещо липсващо. Но мислите за това предизвикват неприятни тревоги, смътни, но досадни.
Сега мисля за нея, докато отпивам капучино от „Старбъкс“ и се опитвам да чета Мураками.5 Възможно ли е човек да е толкова послушен и кротък? Какво ли детство е имала Илза, за да се превърне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отговори, че детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си избра господар толкова по-възрастен от нея? Достатъчно стар, за да й бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна, която тя не желаеше да сподели дори с мен.
Внезапно мислите ми бяха прекъснати. Нещо се удари отзад в стола ми. Кафето ми се изплиска от чашата и се разля в скута ми. Членът ми бе попарен от врялата течност през панталона и боксерките. Обзе ме дива ярост и се завъртях към виновника.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Трябва да внимаваш повече!
Не е нужно да крещя. Гласът ми показва ясно авторитета на дългите години доминиране.
— О, ужасно съжалявам!
Първото ми впечатление е за младост, закръгленост и леко рошава глава, която е привлекателна по особен начин.
— Нараних ли ви?
Момичето забелязва кафето по панталона ми.
— О, боже! Толкова съм схваната!
Очите й са меки и кафяви, скрити от очила с метални рамки. Докато тя гледа притеснено петното на скута ми, откривам, раздразнено, че полусвареният ми пенис се втвърдява в отговор на вниманието й.
Младата жена не пропуска гледката. В гласа й все още се долавя загриженост, но вече има и следа от смях.
— Наистина се извинявам. Ще платя за химическото чистене, разбира се.
— Няма нужда — отвръщам по-грубо, отколкото възнамерявах, като придърпвам стола си към масата и се опитвам да прикрия ерекцията си. — Прислужницата ми ще почисти лекето.
Неволно в мислите ми проблясва образа на Илза, застанала на колене, гола, с изключение на нашийника, търкаща панталона ми на старомодна дъска. А аз стоя над нея, мастурбирам и се празня в косата й. Образът само засилва ерекцията ми. Мисля, че това е ключът към съвършенството на велик господар: извратено въображение, което не спира да работи, дори в най-неподходящите моменти.
— Моля ви, позволете ми да направя нещо, за да ви компенсирам. Ще ви черпя друго кафе.
Преди да успея да я спра, младата жена е до щанда и говори с продавачката. Преструвам се, че чета, но разучавам жената внимателно и се опитвам да я преценя.
По-дебеличка е от общоприетото, но тежестта й е идеално разпределена в съблазнителни извивки. Мекият зелен пуловер и джинсите подчертават това. Има права кестенява коса, която се е опитала да хване на конска опашка, но няколко кичура са увиснали около лицето й. Движи се решително, солидно и самоуверено. Съпоставям тромавата й походка, докато се движи между масите с двете чаши кафе, с елегантната грация на Илза. Въобще не може и да става дума за сравнение, но все пак откривам, че желая тази жена.