— Какво ще направиш, ако стане така?
— Всичко, което той поиска.
— Добре, край. Изчезвай оттук. Вземи си партакешите и напусни. Остави ми ключа. Не се шегувам.
— Ще се върна в моя си апартамент, ако искаш. Но съвсем не съм приключила с този прекрасен лилав и пулсиращ член. Погледни го само. Май преди да тръгна, може да…
— Вън! По дяволите, не се шегувам! Изчезвай!
Баха, Мексико
На юг от Енсенада, остър нос земя се врязва в Атлантическия океан — Пунта Банда. Плуваме голи и се чукаме като морски животни в плитките води. Ядем печени миди и пъпеш в дървения ресторант край морето, а соковете текат по брадичките ни. Очите на Дийна са котешки и зачервени. Аз съм загорял и изтощен от секс. Мога щастливо да умра още сега или да продължа да живея дълго с нея. И двете перспективи са чудесни.
— Две текили, моля.
— Да, господине.
— Дай ми крака си.
— Какво?
Дийна хваща босия ми крак под масата и го плъзва между краката си под широката пола. Повдига бедрата си и вкарва три от пръстите ми в себе си. Очите й се затварят.
— Раздвижи си пръстите.
— Дийна, за бога…
— Раздвижи ги!
Неспособен да й възразя, изпълнявам заповедта. След малко Дийна издава гърлен звук, прехапва устни и се загърчва върху крака ми като животно, набито на кол. Тъкмо когато отваря очи отново, келнерът донася текилите. Тя поглъща своята на екс.
Лос Анджелис.
Шест месеца след като Дийна напусна Ню Йорк и потегли към Калифорния, софтуерната компания, за която работя, реши да ме изпрати на курс в Ел Ей. Обаждам се на Дийна, седмицата преди да отлетя натам. Не съм се чувал с нея от година, но разговорът ни върви леко и тя, и лудостта й започват да ми липсват и го споделям с нея. Тя казва, че аз също й липсвам. После избъбря няколко възбуждащи неща по телефона, едно от които е, че наскоро е открила жените като любовници.
Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разговорът ни е сгорещил и нея и се разбираме да си взема две седмици отпуска след тридневния курс в 1ВМ.
Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли Дейвидсън“ Загоряла е до бронзовокафяво, а тъмната й коса се вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа6“ е окачен на гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се на мотора зад нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия й, мускулест корем. Понасяме се по магистрала „Санта Моника“ към Венис.
Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до плажа. Апартаментът е пълен с възглавници, слънце и миризма на котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се нахвърля върху мен.
— Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.
Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.
По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите, откачалниците и палмите на фона на залеза.
— Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени. Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.
— Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?
— Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа. И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.
— А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?
— От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.
— Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.
— Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.
Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.
— Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.
Тя коленичи пред мен.
— Да, така е… о, господи… и на мен ми харесва.
Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зад нея.
— По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в задника ми. Ще го направиш ли?
Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро усещам, че краят наближава. Не мога да го контролирам. Дийна още не го знае и няма да го узнае, преди неволните спазми да ме предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлозията в устата си.