Попитаха ме кой съм отначало на португалски, след това на испански, а после на френски, но аз не знаех нито един от тия езици.
Най-после един моряк шотландец заприказва с мене на английски и аз му казах, че съм англичанин, избягал от плен. Тогава поканиха твърде любезно мене и спътника ми на кораба. Скоро ние се озовахме на палубата заедно с нашата лодка.
Невъзможно е да се изрази с думи какъв възторг изпитах, когато се почувствах на свобода! Бях спасен и от робството, и от смъртта, която ме заплашваше! Щастието ми беше безпределно. В радостта си предложих на моя спасител, капитана, цялото си имущество, което имах със себе си, като награда за моето избавление. Но капитанът отказа.
— Няма да взема нищо от вас — каза той. — Всичките ви неща ще ви бъдат върнати непокътнати, щом пристигнем в Бразилия. Спасих живота ви, защото съзнавам добре, че и аз самият бих могъл да се озова в същата беда. И колко щастлив бих бил тогава, ако вие ми окажехте такава помощ! Не забравяйте също, че ние пътуваме за Бразилия, а Бразилия е далеч от Англия и без тия неща там може да умрете от глад. Та аз не съм ви спасил, за да ви погубя! Не, не, сеньор, аз ще ви откарам безплатно до Бразилия, а вашите неща ще ви дадат възможност да осигурите прехраната си и да платите пътните си разноски до родината.
ПЕТА ГЛАВА
Робинзон се заселва в Бразилия. Той отново предприема пътуване по море. Корабът му претърпява крушение.
Капитанът беше великодушен и щедър не само на думи, но и на дело. Той изпълни добросъвестно всичките си обещания. Заповяда никой от моряците да не смее да се докосва до моето имущество, след това състави подробен списък на всичките ми неща, нареди да ги поставят при техните, а списъка даде на мене, та след пристигането ни в Бразилия да мога да си получа всичко.
Дощя му се да купи лодката ми. Лодката наистина беше хубава. Капитанът каза, че ще я купи за своя кораб и попита колко искам за нея.
— Вие ми направихте толкова добрини — отвърнах аз, — че в никой случай не бива аз да определям цената й. Колкото ми дадете, толкова ще взема.
Тогава капитанът каза, че ще ми даде писмен документ, с който се задължава да плати лодката ми веднага след пристигането ни в Бразилия, но ако там се намери друг купувач, който да ми предложи повече, тогава той ще ми плати също такава сума.
Пътуването ни до Бразилия беше напълно благополучно и след двайсет и два дни плаване влязохме в залива „Вси светители“. Тук аз окончателно почувствах, че всички мои беди са останали зад гърба ми, че вече не съм презрян роб и че животът ми започва отново.
Никога няма да забравя колко великодушно се отнесе с мене капитанът на португалския кораб.
Той не ми взе нито стотинка за пътуването, върна ми в пълна изправност всичките неща, дори и трите глинени стомни, заплати ми за лъвската кожа и за кожата на леопарда и изобщо купи всичко, което ми беше излишно и което можех да продам, в това число сандъка с виното, двете пушки и останалия восък (една част от него бяхме употребили за свещи). С една дума, когато му продадох по-голямата част от имуществото си и слязох на брега в Бразилия, в джоба си имах двеста и двайсет жълтици.
Не ми се искаше да се разделя с моя спътник Ксури: той беше много верен и сигурен другар; бе ми помогнал да добия свободата си. Но той нямаше вече какво да прави при мене, а освен това не бях сигурен, че ще мога да го храня. И затова се зарадвах много, когато капитанът заяви, че на драго сърце ще вземе момъка на кораба и ще го направи моряк.
Скоро след пристигането ни в Бразилия моят приятел, капитанът, ме отведе при един свой познат. Той беше собственик на захарна плантация и захарна фабрика. Живях при него доста време и благодарение на това се запознах отблизо с производството на захар.
Като виждах колко добре живеят тукашните плантатори и колко бързо забогатяват, реших да се заселя в Бразилия и да се заловя също с производство на захар. С всичките си налични пари купих парцел земя и започнах да правя план на бъдещата си плантация и стопанство. Разполагах в Лондон с известна сума и реших да вложа и нея в тази работа.
Имах един съсед по плантация, който бе пристигнал от Лисабон. Казваше се Уелс. Той беше по рождение англичанин, но отдавна вече бе придобил португалско поданство. Ние бързо се сближихме и бяхме в най-приятелски отношения. Първите две години и двамата едва се изхранвахме от добивите си. Но колкото повече разработвахме земята, толкова по-богати ставахме.