Така се носихме четири мили и изведнъж една разярена вълна, висока като планина, налетя откъм кърмата на лодката ни. Това беше последният смъртоносен удар. Нашата лодка се преобърна. В същия миг се озовахме под водата. Бурята за миг ни разхвърли на различни страни.
Невъзможно е да се опише онова смущение на чувствата и мислите, което изпитах, когато ме покри вълната. Аз плувам много добре, но сега нямах сили да изскоча веднага от тая бездна, за да си поема дъх, и затова малко остана да се удавя. Вълната ме грабна, помъкна ме към сушата, разби се и се отдръпна надалеч, като ме остави полумъртъв, защото бях нагълтал вода. Поех дъха си и дойдох донякъде на себе си. Като видях, че сушата е толкова близо (много по-близо, отколкото очаквах), скочих на крака и с необикновена бързина се насочих към брега. Надявах се да стигна до него, преди да долети и ме грабне друга вълна, но скоро разбрах, че не мога да избягам от нея: морето идваше към мене като голяма планина, настигаше ме като свиреп враг, с когото не можех да се боря. Не се съпротивлявах на ония вълни, които ме носеха към брега, но веднага щом те се отдръпнеха от сушата и се върнеха назад, блъсках се и се боричках, както можех, за да не ме отнесат обратно в морето.
Следващата вълна беше огромна: не по-малко от двайсет или трийсет фута височина. Вълната ме грабна и с необикновена сила ме повлече към сушата. Дълго плувах по течението, като гребях с всички сили, и за малко не нагълтах вода, но изведнъж почувствах, че водата ме носи нейде нагоре. За мое голямо щастие скоро ръцете и главата ми се озоваха над повърхността и макар че след две секунди ме връхлетя друга вълна, все пак тоя къс отдих ми даде сила и бодрост.
Нова вълна пак ме заля цял, но тоя път не останах толкова дълго под водата. Когато вълната се разби и се отдръпна, не се поддадох на нейния натиск, а заплувах към брега и скоро усетих земя под краката си.
Постоях две-три секунди, поех дъх с цели гърди и с последни сили хукнах към брега.
Но и сега не можах да избягам от разяреното море: то отново се втурна подире ми. Още на два пъти вълните ме настигаха и ме носеха към брега, който на това място беше много полегат. Последната вълна ме хвърли с такава сила към скалата, че изгубих съзнание.
Известно време бях съвсем безпомощен и ако в тоя миг морето бе успяло да ме грабне отново, непременно щях да се удавя.
За щастие съзнанието ми се върна навреме: като видях, че след малко вълната ще ме покрие отново, вкопчих се здраво в издатината на скалата, спрях да дишам и се мъчех да изчакам, докато тя се оттегли.
Тук, по-близо до сушата, вълните не бяха толкова големи. Когато водата се отдръпна, пак изтичах напред и се озовах толкова близо до брега, че следващата вълна вече не можа да ме отвлече в морето, макар че ме заля целия до главата.
Потичах още няколко крачки и с радост почувствах, че стоя вече на твърда земя. Започнах да се катеря по крайбрежните скали, домъкнах се до една могилка и паднах на тревата. Тук бях в безопасност:
водата не можеше да стигне до мене.
Мисля, че не съществуват думи, които биха могли да предадат радостните чувства на човек, който, така да се каже, е възкръснал от гроба! Започнах да тичам и подскачам, размахвах ръце и дори пеех и танцувах. Цялото ми същество, ако мога да се изразя така, бе обзето от мисли за спасяването ми.
Но в миг си спомних внезапно за своите издавили се другари. Дожаля ми за тях, защото през време на плаването бях успял да се привържа към мнозина. Спомнях си лицата, имената им. Уви, аз не виждах вече никого; от тях не бяха останали дори следи освен три техни шапки, един калпак и две нечифтни обувки, изхвърлени от морето на сушата.
Когато погледнах натам, където се намираше нашият кораб, едва го различих зад веригата високи вълни — толкова далеко беше той. И си казах: „Какво щастие, какво голямо щастие, че в такава буря можах да стигна до тоя далечен бряг!“
Като изказах с такива думи горещата си радост, че съм се спасил от смъртна опасност, спомних си, че сушата може да е също тъй страшна, както и морето, че съвсем не зная къде съм попаднал и че ще трябва в най-кратко време да огледам подробно непознатата местност.
Още щом помислих за това, възторгът ми веднага се изпари: разбрах, че макар и да съм спасил живота си, не съм се спасил от нещастията, лишенията и ужасите. Всичките ми дрехи се бяха съвсем измокрили, а нямаше с какво да се преоблека. Нямах нито храна, нито сладка вода, за да подкрепя силите си. Какво ли бъдеще ме очакваше? Или да умра от глад, или да ме разкъсат хищни зверове. И най-тъжното беше, че не можех да ходя на лов за дивеч, не можех да се отбранявам от зверовете, защото нямах никакво оръжие. Изобщо у себе си нямах нищо освен един нож, лула и кутия с тютюн.