Чувствах, че той е прав и не можех да му възразя нищо. Но все пак не се върнах у дома, защото ме беше срам да се покажа пред очите на близките си. Струваше ми се, че всички наши съседи ще ми се подиграват; бях уверен, че с моите несполуки ще стана за смях на всички приятели и познати.
После често съм забелязвал, че хората, особено на младини, се срамуват не от лошото дело, а от това, че съжаляват за него. Те смятат за срамни не ония безотговорни постъпки, за които ги наричаме глупаци, а ония добри и благородни дела, които извършват в минути на разкаяние, макар че тъкмо за тия дела можем да ги смятаме за разумни. Такъв бях и аз по онова време. Спомените за бедите, които бях преживял през време на корабокрушението, постепенно се изгладиха и след като прекарах две-три седмици в Ярмут, заминах за Лондон, а не за Хъл.
ТРЕТА ГЛАВА
Робинзон попада в плен. Бягството му.
Моето голямо нещастие беше в това, че през време на всички тия приключения не постъпих като моряк на кораб. Наистина щеше да се наложи да работя повече, отколкото бях свикнал, но затова пък в края на краищата щях да изуча мореплавателното дело и след време можех да стана щурман6, а може би и капитан. Но тогава аз бях толкова неразумен, че от всички пътища винаги избирах най-лошия. Понеже по това време имах контешки дрехи и в джоба ми дрънчаха пари, винаги се явявах на кораба като празен господарски син: не вършех нищо и не се учех на нищо.
Младите лудетини и безделници, какъвто бях и аз през ония години, обикновено попадат в лоша компания и след една-две години окончателно тръгват по лош път. За щастие тая съдба ме отмина.
След пристигането си в Лондон успях да се запозная с един почтен възрастен капитан, който прояви голямо съчувствие към мене. Наскоро преди това той бе ходил с кораба си до бреговете на Африка, в Гвинея. Това пътешествие му докарало големи печалби и сега той се готвеше отново да отпътува за тия краища.
Аз му харесах, защото по онова време бях добър събеседник. Той често прекарваше с мене свободното си време и когато научи, че имам желание да видя отвъдморските страни, предложи ми да предприема плаване на неговия кораб.
— Това няма да ви струва нищо — каза той, — няма да ви взема пари нито за пътуването, нито за храната. Ще бъдете гост на кораба ми. А пък ако имате възможност да вземете някакви неща със себе си, можете да ги продадете с голяма печалба в Гвинея и да получите много пари. Опитайте щастието си, може да ви провърви.
Тъй като този капитан се ползваше с общо доверие, на драго сърце приех поканата му.
На заминаване за Гвинея взех някои стоки: купих за четиридесет фунта стерлинги, различни дрънкалки и стъклени изделия, които намират добър пазар у диваците.
С тия четиридесет фунта се бях сдобил благодарение на близки роднини, с които си кореспондирах; бях им писал, че се готвя да се заловя с търговия и те придумали майка ми, а може би и баща ми да ми помогнат поне с незначителна сума в първото ми начинание.
Това пътуване в Африка, може да се каже, беше единственото ми сполучливо пътешествие. Разбира се, за сполуката си бях изцяло задължен на добротата на капитана. През време на пътуването той ми преподаваше математика и ме обучаваше на корабно дело. Правеше му удоволствие да споделя опита си с мене, а на мене ми беше приятно да го слушам и да се уча от него.
Пътешествието ме направи и моряк, и търговец: срещу моите дрънкалки получих пет фунта и девет унции7 златен пясък, за който след връщането ми в Лондон взех много пари.
И така можех да се смятам за богат индустриалец, който води успешна търговия с Гвинея.
Но за мое нещастие скоро след връщането ми в Англия моят приятел, капитанът, умря и аз трябваше да направя второто си пътешествие без неговия приятелски съвет и помощ.
Отплавах от Англия със същия кораб. Това беше най-нещастното пътешествие, каквото някога човек е предприемал.
Веднъж на разсъмване, когато след дълго плаване минавахме между Канарските острови и Африка, ни нападнаха пирати — морски разбойници. Те бяха турци от Салех. Бяха ни забелязали отдалеч и се впуснаха да ни гонят с вдигнати платна.
Отначало се надявахме, че ще успеем да се спасим с бягство, и също вдигнахме всички платна. Но скоро стана ясно, че, след пет-шест часа те непременно ще ни настигнат. Разбрахме, че трябва да се готвим за бой. Ние имахме дванайсет оръдия, а врагът — осемнайсет.
Към три часа след пладне разбойническият кораб ни настигна, но пиратите направиха голяма грешка: вместо да се приближат до нас откъм кърмата, те се приближиха откъм левия борд, дето имахме осем оръдия. Възползвали се от грешката им, ние насочихме всички оръдия срещу тях и стреляхме в залп.