Турците бяха не по-малко от двеста души и затова отговориха на нашата стрелба не само с оръдеен, но и с пушечен залп от двеста пушки.
За щастие не засегнаха никого от нас, всички останахме здрави и читави. След тая схватка пиратският кораб се отдалечи на половин миля8 и започна да се готви за ново нападение. А от своя страна ние се приготвихме за нова защита.
Тоя път враговете се приближиха към нас откъм другия борд и ни взеха на абордаж, сиреч закачиха се за борда ни с канджи; шестдесетина души се втурнаха на палубата и започнаха най-напред да секат мачтите.
Ние ги посрещнахме с пушечна стрелба и на два пъти очиствахме палубата, но все пак бяхме принудени да се предадем, понеже нашият кораб беше вече негоден за по-нататъшно плаване — Трима от нашите хора бяха убити, а осем души ранени. Отведоха ни като пленници в морското пристанище Салех, което принадлежеше на маврите.
Другите англичани бяха изпратени във вътрешността на страната, в двореца на жестокия султан, а аз бях взет за роб от капитана на разбойническия кораб, защото бях млад и пъргав.
Заплаках горчиво: спомних си предсказанието на моя баща, че рано или късно ще ми се случи нещастие и никой няма да дойде да ми помогне. Мислех, че тъкмо сега ме е постигнало това нещастие. Уви, аз не подозирах, че занапред ме очакват още по-големи беди.
Понеже новият ми господар, капитанът на разбойническия кораб, ме задържа при себе си, надявах се, че когато отново тръгне да граби морски кораби, ще ме вземе със себе си. Бях твърдо уверен, че в края на краищата той ще бъде пленен от някой испански или португалски военен кораб и тогава ще ми възвърнат свободата.
Но скоро разбрах, че тия надежди са напразни, защото още първия път, когато моят господар потегли в морето, той ме остави у дома си да върша най-тежката работа, каквато обикновено възлагат на робите.
От тоя ден мислех само за бягство. Но беше невъзможно да избягам: бях самичък и безсилен. Между пленниците нямаше нито един англичанин, комуто бих могъл да се доверя.
Две години чезнех в плен, без ни най-малка надежда да се спася. Но на третата година все пак ми се удаде случай за бягство.
Това стана така. Моят господар постоянно, веднъж или два пъти в седмицата, вземаше корабната лодка и отиваше да лови риба в морето. При всяко заминаване той вземаше със себе си мене и едно момче, което се казваше Ксури. Ние гребяхме ревностно и според силите си забавлявахме господаря. И понеже покрай другото аз се оказах добър риболовец, понякога той ни изпращаше двамата — мене и Ксури — да ловим риба под надзора на един стар мавър, негов далечен роднина.
Веднъж моят господар покани двама много важни маври да се поразходят с платноходката му. За това пътуване той приготви големи запаси храна, които от вечерта изпрати на лодката си. Лодката беше просторна. Още преди две години господарят бе заповядал на корабния си майстор да направи в нея малка каюта, а в каютата — килерче за провизии. Тъкмо в това килерче аз поставих всички запаси.
— Може би гостите ще пожелаят да отидем на лов — каза ми господарят. — Вземи от кораба три пушки и ги отнеси в лодката.
Направих всичко, което ми заповядаха, измих палубата, вдигнах знамето на мачтата и на другия ден от сутринта седнах в лодката и зачаках гостите. Неочаквано господарят дойде сам и каза, че гостите му няма да пристигнат днес, понеже им се случила работа. След това заповяда на трима ни — на мене, на Ксури и мавъра — да отидем с лодката за риба.
— Моите приятели ще дойдат у дома на вечеря — каза той, — и затова щом наловите достатъчно риба, донесете ми я.
Ето в този момент отново се пробуди моята отдавнашна мечта за свобода. Сега имах на разположение лодка и щом господарят си отиде, започнах да се готвя — но не за лов на риба, а за далечно плаване. Наистина не знаех кой път да хвана, но за мене всеки път бе добър, стига да можех да избягам от плен.
— Би трябвало да си вземем някаква храна — казах на мавъра. — Не можем без позволение да ядем от храната, която господарят е приготвил за гостите.
Старецът се съгласи с мене и скоро донесе голяма кошница със сухари и три стомни сладка вода.
Аз знаех къде господарят държи сандъка с виното и докато мавърът беше за провизии, пренесох всички бутилки на лодката и ги поставих в килерчето, сякаш бяха от по-рано приготвени за господаря.
Освен това донесох грамадно парче восък, взех и чиле прежда, брадва, трион и чукче. Всичко това много ни послужи по-късно, особено восъкът, от който правехме свещи.