„Може случайно близо до острова да се появи кораб в морето — казах си, — а ако не виждам морето, ще пропусна тоя случай.“
Както виждате, все още не ми се искаше да се откажа от надеждата.
След дълги търсения намерих най-после подходящо място за жилище. Това беше малка равна полянка върху склона на висок хълм. От върха до самата полянка хълмът се спущаше като отвесна стена, така че нямаше опасност от нападение откъм върха. В тая стена до самата полянка имаше малка вдлъбнатина, нещо като вход на пещера, но нямаше никаква пещера. Тъкмо тук, срещу тая вдлъбнатина, на зелената поляна реших да си направя палатка.
Това място се намираше на северозападния склон на хълма, така че почти до вечерта то оставаше на сянка. А привечер го огряваше залязващото слънце.
Преди да построя палатката, взех една заострена тояга и описах голям полукръг пред самата вдлъбнатина. След това по целия полукръг забих в земята два реда здрави високи колове, заострени в горните краища. Между двете редици колове оставих малка междина и я запълних до самия връх с парчета кабели, които бях взел от кораба. Сложих ги в редица един над друг, а отвътре закрепих оградата с подпори. Оградата ми стана много хубава: през нея не можеше да се промъкне или да се прекачи нито човек, нито звяр. Тая работа изискваше много време и труд. Особено трудно беше да насека пръти в гората, да ги пренеса на мястото на постройката, да ги издялам и забия в земята.
Оградата не се прекъсваше никъде. Нямаше врата. За вход в жилището ми служеше една стълба. Опирах я до стобора винаги когато трябваше да вляза или да изляза.
СЕДМА ГЛАВА
Робинзон в ново жилище. Коза и козленце.
Трудно ми беше да домъкна в крепостта всичките си богатства: продуктите, оръжието и другите неща, Едва се справих с тая работа. А сега ми се наложи да се заловя за нова работа — да си направя голяма здрава палатка.
Както е известно, в тропическите страни дъждовете са извънредно изобилни и през определено време на годината се леят непрекъснато дни наред. За да се запазя от влагата, направих си двойна палатка, по-право отначало направих една по-малка палатка, а над нея издигнах друга, по-голяма. Външната палатка покрих с брезент, който бях взел от кораба заедно с корабните платна.
Сега не спях вече на постелка, хвърлена направо на земята, а в много удобен хамак, който принадлежеше на помощника на нашия капитан.
Пренесох в палатката всички хранителни продукти и другите неща, които можеха да се похабят от дъждовете. Когато всичко това бе внесено вътре в оградата, запуших напълно отвора, който ми служеше временно за врата, и започнах да влизам и излизам със стълбата, за която вече споменах. По такъв начин живеех като в укрепен замък, защитен от всякакви опасности, и можех да спя съвсем спокойно.
След като запуших оградата, залових се да копая пещера, като дълбаех естествената вдлъбнатина в хълма. Пещерата беше тъкмо зад палатката и ми служеше за мазе. Изкопаните камъни изнасях през палатката в дворчето и ги струпвах от вътрешната страна на оградата. Там насипвах и пръстта, така че почвата в дворчето се издигна на един и половина фута.
Тая работа ми отне доста време. През това време много други неща занимаваха мислите ми и се случиха няколко такива произшествия, за които искам да разправя.
Веднъж, още като се готвех да направя палатката и да изкопая пещера, неочаквано надвисна черен облак и плисна проливен дъжд. След това блесна мълния и се разнесе страшен гръм.
Разбира се, в това нямаше нищо необикновено и ме изплаши не толкова самата мълния, колкото мисълта, която се мярна по-бързо от мълния в ума ми:
„Барута ми!“
Сърцето ми замря. С ужас мислех: „Мълнията с един удар може да унищожи всичкия ми барут! А без него ще бъда лишен от възможност да се отбранявам от хищните зверове и да си търся храна“. Чудно нещо: в това време дори не помислих, че при взрива мога да загина преди всичко аз.
Тоя случай ми направи такова силно впечатление, че щом бурята премина, аз отложих временно цялата работа около уредбата и укрепяването на жилището и се залових за дърводелство и шиене: шиех торбички и правех сандъчета за барута. Трябваше да разделя барута на няколко части и всяка част да поставя на отделно място, та да не могат да се възпламенят изведнъж.
Тая работа ми отне почти две седмици. Всичкият ми барут беше около двеста и четиридесет фунта. Разделих го на около сто части и го наслагах в торбички и сандъчета. Торбичките и сандъчетата скрих в пукнатините на могилата на такива места, където не можеше да проникне влага, и внимателно отбелязах всяко място. За бъчвичката с измокрения барут не се страхувах — тоя барут и без това беше лош — и затова го поставих, както си беше, в пещерата или в „кухнята си“, както мислено я наричах.