Джоунс бащински обгърна слисаното момче.
— Мистър Кини ще ни помогне да симулираме типичен арест и процедура на обезоръжаване.
— Наложително ли е?
— Несъмнено. Сега всичко, което трябва да направите, мистър Кини, е да използувате пистолета си по заплашителен начин. Просто го насочете към ЕД209.
Кини огледа усмихнатите директори. Мъжете около масата се кикотеха като ученички. От объркване по бузите му изби червенина. Той сви рамене и се вживя в ситуацията. Изкриви лице в гримаса, заприличвайки по-скоро на стреснато врабче, отколкото на истински уличен бандит и вдигна пистолета към ЕД209.
Роботът реагира светкавично. Обърна се към младшия служител.
Кини се разтрепери. За учудване, от могъщия андроид се разнесе спокоен глас.
— Моля, хвърлете оръжието. Имате двайсет секунди да се подчините. Вашите граждански права са в сила. Сега имате петнайсет секунди да се подчините.
Мъжете около масата аплодираха. Кини се втренчи в робота — лицето му изразяваше едновременно учудване и уплаха. Джоунс, бащински усмихнат, кимна към него.
— Мисля, че ще е по-добре да го направите, мистър Кини.
Кини пусна пистолета на пода. Той се приземи върху дебелия килим с глух шум. Кини сви рамене и се обърна към директорите.
ЕД209 продължаваше да говори със студен безстрастен глас:
— Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде назначен такъв.
От далечната страна на залата и Мортън, и Джонсън забелязаха уплаха и объркване по лицето на плахия учен. Макнамара потърси с очи главния техник. И двамата се втурнаха към контролния панел. ЕД209 продължаваше да говори:
— Сега имате пет секунди да се подчините.
Джоунс погледна загрижено към количката. Кини стоеше пред разбъбралия се андроид и се усмихваше като идиот. Лицето му пребледня, когато андроидът започна бавно да вдига лявата си ръка.
— Три… две… — продължаваше ЕД209.
Кини обърна лице към Стареца. Стареца бе съсредоточен отвъд него — към контролната количка. Кини погледна през рамо и като видя, че ръката продължава да описва възходяща дъга, се опита да избяга покрай дългата заседателна маса.
Директорите около масата изахкаха и се гмурнаха под нея, а ЕД209 спокойно проследи отстъпващия Кини.
— Едно — избоботи той. — Вие директно нарушавате наказателния кодекс, параграф 113, алинея 9. Сега аз съм в правото да използвам необходимата сила.
Андроидът изстреля продължителен залп с вдигнатата си ръка-оръдие. Кини бе застигнат откъм гърба. Гърдите му се пръснаха в експлозия от кръв и светлина. Тялото му подхвръкна във въздуха и се сгромоляса с трясък върху крехкия макет на Делта Сити по средата на масата.
Мортън и Джонсън скочиха. Мортън извади телефон и изписка:
— Медицински отдел. Веднага изпратете екип санитари на петнайсетия етаж.
Джонсън се бе вторачил в обезобразеното тяло на Кини. Реки от кръв течаха по миниатюрните улици на деликатно проектирания Делта Сити. ЕД209, доволен от свършената работа, свали ръка. Служителите трепереха под масата. Техниците яростно въртяха шайби и натискаха бутони по контролния панел.
Само Стареца, начело на масата, остана спокоен. Той въздъхна, погледна смазаното тяло и изпочупения макет на града и се обърна към Джоунс.
— Дик, много съм разочарован.
Докато изтриваше кръв и мръсотия от костюма си, Джоунс се опита да не придава твърде голямо значение на станалото.
— Сигурен съм, че беше просто един малък дефект… Временна спънка.
Доктор Макнамара се заклати към Стареца.
— Вината не е на ЕД. Той не е чул падането на пистолета. Килимът тук е толкова дебел…
Стареца не обърна внимание на бръщолевещия човек в бяла престилка. Фиксира поглед направо върху Джоунс.
— Ти наричаш това малък дефект? По програма трябва да започнем строителството след четири месеца. Тази „временна спънка“ може да ни струва петдесет милиона долара само за покриване на лихвите.
— Да… — преценяваше Джоунс.
Изведнъж Мортън се оказа между Джоунс и Стареца.
— Това не е неизбежно, сър — намеси се весело той.
Стареца насочи вниманието си към слабия млад служител, появил се като че ли отникъде.
Мортън се ухили и продължи:
— Навярно знаете за програмата „Робокоп“, развита от мен в отдел „Сигурност“ в случай на ситуация като тази.
Лицето на Джоунс започна да почервенява.
— Благодаря за вашата загриженост, мистър Мортън. Сигурен съм, че можем да го обсъдим в моя кабинет в по-подходящо време.
Стареца махна с ръка към Джоунс.
— Почакай за минутка, Дик. Може би тук се нуждаем от нова перспектива.
Джоунс изгаряше с поглед Мортън, а Стареца продължи: