— Разкажете ми за този ваш план, мистър Мортън. Колко време ще отнеме осъществяването му?
Мортън беше така щастлив, че пружинираше с крака. Не забелязваше, че стои в локва от кръвта на Кини.
— Готови сме да започнем, сър — отговори той. — Ние реструктурирахме полицейското управление и избрахме кандидат и съгласно с рисковия фактор в силно опасните райони. Вярвам, че можем да направим действен прототип за преобладаващите условия в Стария Детройт за деветдесет дни.
Широка усмивка разсече каменното лице на Стареца.
— Добре. Много добре. Съберете хората си, Мортън. Очаквам пълно представяне след двайсет минути.
Стареца потупа Мортън по рамото и излезе от залата. При напускането му група санитари се втурнаха вътре. Явно не очакваха това, което намериха на заседателната маса.
— Свинщина — възропта един от тях.
— Трябваше да наредят да се донесат парцали и кофи.
Мортън тръгна към другия край на залата и хвана Джонсън за ръката.
— Успях — възкликна той. — Аз успях!
Джонсън погледна през рамото на Мортън и видя Джоунс на далечния край на масата. Джоунс ги наблюдаваше и бавно палеше цигара.
Джонсън поклати леко глава и изведе Мортън от залата — това момче дори не подозираше, че вече си има неприятности.
Влязоха в стъкления асансьор сами. Мортън започна да се поклаща. Направо потракваше ритмично с токове. Джонсън никога не го бе виждал толкова възбуден.
— Така правят професионалистите, Джонсън — избъбри Мортън. — Виждаш отворено място и се насочваш натам.
Джонсън гледаше през остъкления асансьор и видя как подът се приближава, за да ги посрещне.
— Само внимавай за тила си, Боб — предупреди го той. — Джоунс ще те преследва.
— По дяволите Джоунс! Той изпусна топката, а аз бях там и я поех. Загуба за отбора-домакин.
В съзнанието на Джонсън се мярнаха учудените безжизнени очи на Кини.
— Много лошо се получи с Кини — каза меко той.
Мортън се насили да се успокои.
— Живот в големия град. — И сви неубедително рамене.
Асансьорът спря. Двамата излязоха в слабо осветения коридор.
— Кога започваме с прототипа на Робокоп? — попита Джонсън.
Мортън въздъхна.
— Веднага щом някой нещастник стане доброволец.
6
Облегнат на турбокрузъра, Мърфи наблюдаваше изгорелите сгради наоколо. Преди малко повече от десет години Стария Детройт все още бе жизнен район; беден, но изобилстващ със семейства и кореняци, които го обитаваха от поколения.
Над Мърфи луната надничаше иззад тъмните заплашителни облаци.
Той погледна към единствения отворен павилион за сандвичи наоколо. Отметнала шлема си, Люис плащаше две кафета с кредитна карта. Мърфи извади револвера от кобура и направи няколко бързи трика.
Люис дойде с кафето, Мърфи завъртя револвера два пъти и го плъзна обратно в кобура.
Тя се усмихна, като му подаваше кафето.
— Добрите измислени филми, Мърфи.
Мърфи се засмя стеснително.
— Синът ми гледа онова шоу — Ти Джей Лейзър. Тоя тип Лейзър винаги прави така, когато очисти някого от лошите.
— А ти не искаш да разочароваш сина си, а?
— Моделите на поведение могат да бъдат много важни за едно малко момче.
Усмихната, Люис отпиваше от кафето си.
— Аха.
Мърфи сви рамене.
— ОК. Освен това ми доставя и огромно удоволствие.
Люис огледа новия си партньор.
— Семеен, а?
— Да.
— Щастлив ли си?
Мърфи се замисли за момент.
— Да, предполагам.
— Предполагаш?
— Е, щастлив съм. И съм късметлия. Искам да кажа, че имам семейство, където да се върна в края на деня, разбираш ли? Малка противоотрова против безумието. Но понякога човек е толкова уморен…
— Физически или умствено?
Мърфи отпи от кафето.
— Събуждам се уморен, Люис. Бил съм ченге през целия си живот. Започнах тази работа, защото исках да спася света.
— Да направиш улиците безопасни за добрите хора — кимна Люис.
— Нещо от този род. Но знаеш, колкото по-дълго си вътре, толкова повече се похабяваш. Откриваш, че едва удържаш да не потънеш. Надяваш се денят да свърши бързо, надяваш се, че няма да ти се наложи да надупчиш някого.
— Знам — съгласи се Люис. — Наистина знам. Представи си какво е да си сам. Всеки ден се връщам вкъщи при една котка.
— Харесваш ли котките?
— Мразя котките.
Мърфи се изхили.
— Двайсет и четири часа на ден мазохизъм, а? Люис изпразни чашата си.
— Смятам, че постигам успех.
— Някога исках куче. Жена ми не хареса тази идея. Синът ми — също. Никой не искаше да го разхожда. То все се навърташе да получи риба.