— Тоя сандък не може да се мери с двойните турбини — отбеляза той.
Кларънс въздъхна. Явно там, където се бе родил Емил, поощряваха браковете между първи братовчеди.
— Добре — реши Кларънс, — намали тогава. Емил зяпна към шефа си.
— Да не си луд?
Кларънс блесна в крокодилска усмивка към дребосъка.
— Емил! Моля! Затвори си плювалника и прави каквото ти казвам. Боби, приготви вратата.
Микробусът започна да намалява скоростта.
В турбокрузъра Мърфи седеше на предната дясна седалка. Косата на тила му бавно започна да потреперва. Това не миришеше на добро. Той извади револвера от кобура. Люис продължаваше да натиска газта.
— Отпусни малко — каза Мърфи.
— Защо? Ние ги застигаме — учуди се Люис.
Мърфи я стрелна с поглед. Люис реагира сякаш я плеснаха по лицето.
В задната част на микробуса бандитите стискаха пушки. Изглежда, тази нощ щяха да очистят още няколко сини каски. Те насочиха оръжията си към задната врата. Боби седна най-близо до вратата, готов да я отвори с едно движение на динозавърските си крака.
Кларънс си пое дълбоко въздух. Четири… три… две… едно.
— Сега!!! — изкрещя той. — Стреляй на месо!
Боби отвори вратата с ритник. Мъжете в микробуса вдигнаха пушките и стреляха. Задната част на микробуса се изпълни с дим, когато вихрушка от горещо олово изригна от ускоряващото возило. Кларънс запремигва в дима. Той не чу издрънчаване на разбито стъкло. Не чу свистене на гуми. Не усети присъствието на смазана плът.
Димът постепенно се разсея. Кларънс и хората му погледнаха назад. Полицейската кола не се виждаше. Нямаше нищо освен улица. Съвсем, съвсем пуста улица. Леон се обърна към Емил:
— Стори ми се, че каза, че има ченге отзад.
— Там беше. Видях го.
Преди Кларънс да вметне дума, турбокрузърът изскочи от странична пресечка в лявата страна на улицата и изсвистя край отворената задна врата на микробуса.
Зад кормилото Люис скърцаше със зъби, а Мърфи откри огън по микробуса. Люис инстинктивно се наведе, когато два откоса от пушечни изстрели опърлиха въздуха. Тя отдалечи турбокрузъра от микробуса.
— Наред ли си? — извика тя.
— Няма проблеми — отговори Мърфи. — Мисля, че улучих един.
В задната част на микробуса хората на Кларънс бяха в паника. Боби стискаше кървящия си крак.
— По дяволите. Улучиха ме.
Джо и Чан изстреляха по още един откос към полицейската кола. Турбокрузърът отново изчезна.
— Боже — промърмори Джо. — Това е призрак. Турбокрузърът пак се появи изневиделица, този път от дясната страна на пътя. Откос от куршуми изтрака по външната страна на микробуса. Хората на Кларънс се притиснаха към пода, когато куршумите изтупаха по метала, без да причинят някаква вреда.
— Кракът ми — ревеше Боби. — Кърви.
Кларънс седеше ядосан.
— Млъкни, Боби. Трябва да помисля.
Куршум изсвистя край страничното огледало. Без да мисли, Джо се наведе през Кларънс и стреля с пушката си през прозореца, като едва не оглуши боса си.
— Сядай долу, Джоузеф — разпореди Кларънс. Джо погледна Кларънс, но се подчини.
— Затворете задната врата — нареди Кларънс.
Чан бързо затръшна вратата.
Емил продължаваше да набира скорост. По лицето на Кларънс проблесна усмивка.
— ОК. Имам идея.
— Ускориха отново — констатира Мърфи, като наблюдаваше преследваната кола.
— Уплашиха се — изкикоти се Люис. — Взехме надмощие.
Тя натисна педала, увеличавайки скоростта. Нещо в положението не се харесваше на Мърфи. Той тихо зареди револвера си, без да изпуска микробуса от очи. Тъкмо щеше да изкаже съмненията си на Люис, когато страховете му се потвърдиха.
Задната врата на микробуса зейна и пищящото тяло на Боби Мартин, уличен пънкар, убиец, наркоман и изнасилвач, бе изблъскано на улицата от бившите му съучастници.
— По дяволите — изсъска Люис, като видя как едрото тяло се завъртя във въздуха направо към турбокрузъра. Тялото удари предното стъкло с трясък, разби го и накара Мърфи и Люис да закрият лица с ръце. Окървавени парчета стъкло се посипаха в турбокрузъра, докато тялото на Боби продължи пътя си нагоре към покрива на колата. Люис погледна в огледалото за обратно виждане. Якото безжизнено тяло на бандита се въртеше неистово из улицата зад тях.
Силата на удара накара Люис за момент да загуби управлението на турбокрузъра.
— Стой! — изкрещя тя, като работеше и с газта, и със спирачките и отчаяно се опитваше да избегне занасянето. Турбокрузърът се плъзна към тротоара. Очите на Мърфи почти изскочиха от орбитите. Пред тях стърчаха стълбове за паркиране.
— Надявам се, че са от новите, пластмасови… — промърмори той, докато колата връхлиташе върху тях.