Люис изчака човекът да свърши. Видя млад чернокож да върви към отворен товарен асансьор. Тя избра удобен момент, изтича покрай планина от контейнери и застана до далечната страна на асансьора. Чернокожият, тъмно петно с все още незакопчан панталон, крачеше към асансьора и се занимаваше с ципа си. В един миг Люис се оказа до него. Тя опря пистолета до главата му.
— Не мърдай! — заповяда хладно тя.
Мъжът спря до вратата. Панталонът му все още зееше.
Той погледна младата полицайка. Това го обърка.
— Добре, покажи си ръцете — прошепна Люис. — Леко и бавно.
Джо използва свободната си ръка, за да оправи ципа си, като се кривеше.
— Разбира се, бебчо, леко и бавно. Ще имаш ли нещо против да закопчея това нещо?
— Давай.
Той изчака, докато се увери, че вниманието на ченгето е насочено към ципа му, преди да измъкне бавно със свободната си ръка един блекджак от задния си джоб.
Люис въздъхна и позволи на Джо да се помотае с ципа си. Тя не видя приближаването на блекджака.
Джо се изхили, когато тъпият инструмент смаза лицето й. Люис се олюля и се свлече в отворената шахта на асансьора. Тя задра въздуха с нокти, като се опитваше да се хване за нещо твърдо. Почувства, че земята се отдръпва под краката й и политна назад в шахтата. Сетивата й отказваха, но с остатъка от съзнанието си съобрази да свие тяло и да насочи краката си към земята, далеч долу. Удари се силно и се просна в локва от тъмна застояла вода и смазка. Задиша тежко. Болка разцепваше челото й. Съзнанието й отслабваше, когато един плъх се стрелна край нея. Скоро всичко потъна в тъмнина.
Джо надзърна в шахтата. Може би, ако ченгето не бе така халосано, щеше да се позабавлява с нея, преди да я убие. Той се усмихна на себе си, взе пушката и се насочи към стълбището надолу към първия етаж.
Доги и Емил продължаваха да пушат наркотика. Доги изпитваше наслада от това, но Емил? Той имаше проблеми. Параноя. Когато бе разтревожен, се страхуваше от всичко. Виждаше сенки. Чуваше гласове. Имаше чувство, че го наблюдават. Както сега например.
Той се втренчи във фигурата на ченге с насочен револвер на не повече от шест фуга от него. Погледна цигарата в ръката си. Това, изглежда, беше добър наркотик. Подаде цигарата на Доги. Доги вероятно имаше същата халюцинация. Тогава халюцинацията проговори:
— Здравейте, момчета — обади се Мърфи.
Доги посегна към оръжието си. Но не стигна далеч. Мърфи стреля веднъж в гърдите му. Доги падна на земята и се загърчи. Емил поклати глава. Освен ако не грешеше, халюцинациите не стрелят. Той погледна своята пушка върху един сандък на не повече от два фута.
Мърфи сви рамене.
— Мъртъв или жив, приятелче. Така или иначе, идваш с мен.
Емил позволи на пушката да си остане там, където беше. Мърфи направи крачка напред и я ритна встрани. Посегна зад гърба си със свободната ръка и извади чифт белезници. Опита се да скрие факта, че ръцете му треперя! Не му харесваше, че му се наложи да стреля. С това се бе издал. Наведе глава към микрофона.
Люис. Тук имам ситуация. Хей, лейди. Чуваш ли ме?
Широко отворените очи на Емил се щураха насам-натам. Мърфи понижи гласа си до ръмжене.
— Добре, приятелче. Знаеш реда. Ръце над главата.
Мърфи направи движение да сложи белезниците на Емил. Нещо зад него издаде твърде добре познатото „щрак“. Той обърна глава нагоре. Чан бе насочил автоматична пушка право към челото му. Върлинестият Леон се появи откъм дясната му страна.
— Защо не ни позволиш да поемем всичко оттук нататък, Емил?
Леон насочи пушката си към тялото на Мърфи.
— Какво ще речеш да пуснеш пистолета си, а, ченге?
Мърфи изскърца със зъби, когато Леон опря цевта на пушката във врата му. Бавно смъкна ръка и пусна револвера на земята.
Емил се втурна към ченгето.
— Задникът ти е мой, свиньо!
Дребосъкът замръзна, когато откъм тъмното дойде спокоен и ласкав глас:
— Не още, не е твой.
Кларънс Бодикър изтри капките пот от високото си чело и се усмихна.
— Махни му шлема. Бих искал да погледна нашия герой на живо.
Емил издърпа шлема от лицето на Мърфи. Мърфи погледна Кларънс.