— Радвам се да те видя — произнесе искрено Кларънс.
В мислите си Мърфи се тревожеше за Люис. Той се надяваше да се е измъкнала. Надяваше се да се е обадила за подкрепление. Надяваше се…
Цевта на една пушка го фрасна по брадичката. Зашеметен, той се прекатури назад към стената от сандъци.
— Време за забавление — изсмя се Кларънс.
На трийсет фута оттам, на дъното на асансьорната шахта, Люис дойде на себе си, чувайки далечни гласове. Тя раздвижи бавно тялото си. Чувстваше болка във всяка става. Нищо счупено. Бавно стъпи на крака. Подът на склада се извисяваше на десетина фута над нея.
— По дяволите — процеди тя.
Един плъх се стрелна край краката й. Това определено не беше място, където можеше да остане. Тя подскочи към провисналите, покрити със смазка кабели. Започна да се изкачва бавно, увивайки крака около омазнените метални пръти. Ръцете й започнаха да се хлъзгат. Между пръстите й избиваше смазка. Тя се плъзна надолу и тупна на дъното на шахтата. Погледна ръцете си. Бяха разранени и кървяха.
— По дяволите — изруга тя. Започна да се катери отново. — Мърфи — прошепна тя. — Къде си, когато имам нужда от теб?
Кракът на Кларънс се заби в лицето на Мърфи и отвори широка рана под дясното му око. С пушка, провесена през рамо, босът на бандитите обикаляше около падналия полицай. От време на време ръгваше с върха на обувката си проснатото тяло на Мърфи, както касапин, който изследва парче първокласно говеждо.
— Добро ченге ли си… — Кларънс се наведе, за да погледне табелката с името на полицая — полицай Мърфи?
Мърфи остана безмълвен, вторачен в изкривено то лице на Кларънс.
— Сигурно — продължаваше Кларънс. — Ти трябва да си някое страхотно ченге, за да дойдеш тук съвсем сам.
Кларънс мило се усмихна. Преди Мърфи да има време да реагира, той свали пушката от рамото си и го фрасна с приклада в корема. Мърфи се сгърчи. Бореше се да задържи сълзите, причинени от болката. Ако ще се мре, не би искал да направи удоволствието на тези отрепки да го видят да пълзи.
Запремигва. Можеше да умре. Преглътна с усилие. Преди подобна идея винаги му се бе виждала абстрактна. Нещо, което можеше да обсъди в бъдеще. Сега тази възможност му се яви с пълна сила. Той помисли за Джан и Джими. Прокле се, че не се обади вкъщи.
Кларънс се наведе над лицето му.
— Къде е партньорът ги, Мърфи?
— Беше горе — обади се Джо, като се приближи. — Аз я очистих.
Мърфи се опита да седне. Не беше много разумно. Кларънс протегна крак и го доближи до гърдите на Мърфи, блъскайки го назад.
— Басирам се, че това ще те ядоса — предизвикваше го Кларънс. — Вероятно не мислиш, че съм много добър човек.
— Всъщност — отговори Мърфи — мисля, че си долно копеле.
— Хумор — забеляза Кларънс и диво се засмя. Останалите от бандата зад него също се изкикотиха.
— Чувство за хумор. Колко освежаващо!
Той стовари другия си крак върху дясната ръка на Мърфи и я притисна към бетонния под.
— Имам следния проблем, Мърфи. Ти не ме харесваш. Аз и не очаквам да ме харесваш. Виждаш ли, ченгетата не ме харесват.
Той бавно опря дулото на пушката си в дясната китка на Мърфи.
— И така… аз не обичам ченгета.
Кларънс блесна в изкуствена усмивка и натисна спусъка. Сетивата на Мърфи се залюляха, когато една дълбока болка устремно се изкачи и слезе по дясната му страна. Обърна се навреме, за да види как дясната му китка се отделя напълно от ръката. Отблъсна крака на Кларънс, грабна остатъка от дясната си ръка и го притисна до гърдите си. От китката му с ритмични пулсации избликваше кръв. Той се опита да заговори. Но не можа. Гласните му струни като че се бяха сраснали. Болката от ръката му го хвърли в шок.
Бавно се изправи на крака. Погледна Кларънс, като мигаше яростно. Това бяха убийците на ченгета. Чакалите. Кларънс се обърна с гръб към олюляващото се ченге, метна пушката на рамо и се отдалечи, свирукайки си. Той спря и се обърна към другите от бандата.
— Сега е изцяло ваш.
Мърфи стоеше пред останалите и се поклащаше. Емил, пънкарят с лице на пор, грабна пушката си и стреля. Разтърсването от изстрела метна Мърфи на пет фута във въздуха. Като летеше в пространството, Мърфи погледна надолу и бе свидетел на това как гърдите му се пръсват под защитната му бронежилетка.
Озова се седнал на около десет фута от бандитите. Видя краката си да потръпват. Почувства се като кукла, чиито конци някой реже един след друг. Губеше зрението си. Помещението се накланяше ту насам, ту натам. Забеляза как Чан и Джо вземат пушките си. Те натиснаха спусъците. Въздухът наоколо като че се взриви.
Едната страна на неговата бронежилетка се разкъса и направо отлетя в нощта. Мърфи се бореше да запази съзнание. Всичко изглеждаше като някакъв пиянски сън. Движението на образите едновременно се забавяше и ускоряваше.