Выбрать главу

„Тряс!“ Какво? Силен глас.

— Хайде. Да го обърнем.

Женски глас. Жена. Различна от мъж, но все пак същата. Спомняше ли си? Не знаеше. Всичко беше ново. Всичко беше странно. Би трябвало да се паникьоса. Но какво беше паника? Нещо, което може би е знаел някога, но сега думата му звучеше празно. Безсмислено. Празно. Кухо. Така си беше. Той беше кух.

Нещо го раздруса. Бяла форма се носеше над него. Дълга коса. Грозни сини линии около очите й. Устни, изрисувани в яркочервено. Дъх, вонящ на… Числа и думи блеснаха над нейната форма… 90 процента алкохолно вещество, внесено от Русия. Водка. Жена. Пияна. Алкохолно съдържание на кръвта над допустимото. Можеше ли тя да шофира? Откъде да знае? Спомняше ли си това?

Още начупени бели форми отвъд нея. Мъжко лице. Направо срещу неговото.

— Хей! Той ни гледа!

Бели форми около него. Чаши, пълни с течност, вдигнати за тост. Пронизващ звук от метални тръби. Хора вдигащи шум. Спомняше ли си това? Жената се наведе напред, раздели устните си. Нейните устни върху неговата… плът? Смайващо чувство. Жена и дете, изчезващи назад в паметта му. Никакви лица. Никакви имена. Нищо като част от неговото съществуване. Сетивни шокове експлодираха навсякъде около него. Алкохолен дъх. Евтин парфюм. Електрични токове. Един глас. Смеещ се над него.

— Честита Нова Година, Робокоп!

Това беше всичко.

Той беше ченге.

Добро ченге.

Спомняше ли си това? Добро. Много, много добро.

„Щрак.“

Тъмнина.

В миналото хората са били заплашени да станат роби.

В бъдещето хората могат да се превърнат в машини.

Хенри Дейвид Торо (1817–1862)

8

Досега се бе научил да разпознава гласа на Мортън. Въпреки нервността му, гласът издаваше авторитет и определена интелигентност. В него имаше и нещо неприятно — липса на чувствителност. Беше напълно обективно заключение, до което стигна след преценка на интонацията, темпа и силата на говора, а също и на дишането. Всъщност не беше голямо прозрение от негова страна — част от функцията му, управлявана от анализатора за гласове.

Той разбираше също кога го активират и кога го изключват. Беше свикнал да очаква редовните щраквания. Щракащият звук беше сигнал за момента, в който вътрешните системи поемаха тялото му. Или предаваха управлението на облечените в бяло фигури. Когато бе свободен от дежурство, той бе обкръжен от тъмнина и постоянното бумтене на сърцето си. Сега го бяха активирали. Стоеше зад две огромни позлатени врати. Доктор Рузвелт, приятен възслаб човек, когото познаваше от лабораторията, стоеше до него и тихо си подсвиркваше. Погледна към Рузвелт. На самия връх на главата си човекът имаше плешивина, която се опитваше да прикрие, като зализваше напред косата си и я завиваше върху розовото петно кожа. Наистина ли този интелигентен учен вярваше, че никой няма да забележи плешивината?

Пропъди тази мисъл.

— Ето от какво са направени сънищата — усмихна се щастливо Рузвелт.

Сънища. Съществително. Поредица от образи или мисли в ума на спящ човек; ленива фантазия; въображение; стремеж. Даде си сметка за това. Той нямаше сънища. Не бе програмиран за тях.

Наклони глава и се съсредоточи, като усили тока в аудиосистемата си. Сега можеше да чува Мортън от другата страна на вратата.

Гласът на Мортън издаваше голяма гордост.

— Ние вземаме най-доброто от двата свята. Най-бързите рефлекси, които може да предложи съвременната технология и памет, подпомогната от компютър и програмирана за прилагане на закона по улиците. Господа, бих искал да ви представя… Робокоп.

Вратите се отвориха. Той пристъпи навътре и огледа стаята. Пред очите му, над и под главния фокус на вниманието му, плъзнаха данни. Стаята беше с размери двайсет на четирийсет, масата в центъра й — петнайсет на пет фута. Около нея седяха двайсет човека. Директори на корпорацията „Омниконсюмър“. Други трийсет бяха седнали покрай стената.

Направи четири крачки върху килима. Беше два и половина инча дебел. Мортън стоеше до далечния край на масата редом с усмихнат белокос джентълмен и двама армейски генерали. Джонсън, колегата на Мортън, гледаше отвъд Робокоп. Робокоп се обърна и в противоположния край на масата видя един намръщен човек.

Ричард Джоунс. Оперативен директор на отдел „Сигурност“. Възраст: 51.