— Кой е тоя?
Джонсън провери в записките си.
— Сержант Джон Рийд.
Мортън се обърна към разгневения сержант:
— „Омникон“. Отдел „Сигурност“. Чупка.
Мортън и Рузвелт тръгнаха към склада в задната част на управлението. Джонсън сви извинително рамене към Рийд, което означаваше: „Какво да се прави?“ Рийд наблюдаваше как още половин дузина техници бутат куп апаратура.
— Прилича на шибано сафари — промърмори той.
Изкачи се до бюрото си, вдигна слушалката и започна да набира, негодувайки:
— Ама че глупости. Аз получавам заповеди от ченгета, а не от типове в лъскави костюми и…
Той направо изцъкли очи. Цялото полицейско управление потъна в тишина. Всички в стаята — задържани, ченгета, адвокати, доносници и свръзки — зяпнаха към входа. Двама мъже в сини комбинезони държаха вратите широко отворени.
Робо пристъпи в полицейското управление на Стария Детройт.
Един от задържаните — висок, с белези по лицето — се изпусна в панталоните си.
— По дяволите! К’во е това нещо, човече?
Ченгето до него поклати глава.
— Проклет да съм, ако знам.
Рийд спря да набира. Нещото на входа приличаше на механична планина, оформена като човек. Рийд се опита да реши дали е човек във високотехнологичен костюм, или е високотехнологична концепция в човешка форма. Не знаеше защо, но прецени, че това ще донесе неприятности на управлението. А неприятностите за управлението бяха неприятности и за самата полиция.
Робо направи три гигантски крачки в стаята. Огледа се внимателно наоколо, като отбеляза съотношението на задържаните към полицаите. После тръгна през помещението.
От банята излезе Люис и изгледа тромавата фигура, която мина край нея.
— Защо тази механична косачка носи полицейска униформа? — попита тя Старкуедър, който седеше като парализиран зад бюрото си.
— Не знам — отговори Старкуедър. — Но моята никога не ми е стояла така добре.
— Мисля, че твоята не е заварена.
Старкуедър бавно се изправи на крака.
— Искаш ли да провериш?
— След минута — обеща Люис. — Имам нужда от кафе.
Старкуедър проследи как рижата полицайка се отдалечава. Тя беше от студените. Останалите ченгета в стаята гледаха с чувство на страхопочитание и възхищение как Робо се отправя към склада. Нещото носеше полицейска униформа или нейно подобие. Подплънките бяха по-големи и по-здрави, и по-блестящи, и изглеждаха много по-внушителни, но по същество тя беше същият модел като на обикновените ченгета.
Ченгетата в стаята се струпаха около малкото прозорче на склада.
Двама техници поведоха Робо към огромния стол. Други техници свързаха купа апаратура с трона. Рузвелт наблюдаваше данните, отпечатвани от лазерния принтер. Робо седна, облегна се назад и изгаси няколко от светлините над главата си на трона. Рузвелт махна на един свой асистент, брадат тип, наречен Тайлър, да се приближи. Тайлър застана точно пред Робо.
— Когато си в почивка, ще седиш на този стол. ОК?
Робо кимна.
— Да, разбирам.
Ченгетата се спогледаха учудени. Гласът беше човешки.
Рузвелт извади миниатюрен екран — компютърна карта, и го задържа пред Мортън.
— Можем да проверяваме местоположението му във всеки момент с това. Сега се намира тук.
Мортън се вгледа в картата. В центъра на мрежата светеше една точка, обозначаваща Стария Детройт.
— А как се храни? — попита. Мортън.
Рузвелт хвърли поглед към извисяващото се автоматично ченге.
— Храносмилателният му тракт е изключително прост.
Той показа малка машина — приличаше на пепелник.
— Този процесор произвежда елементарна паста, която поддържа органичните му системи.
Мортън се приближи с любопитство до машината. Протегна пръст към бутона върху нея. Погледна назад към Рузвелт с въпросително изражение на лицето. Рузвелт кимна. Мортън натисна бутона. В една хартиена чаша се изцеди кафява паста. Мортън протегна левия си показалец и загреба малко от веществото. Опита го с върха на езика. Сбърчи вежди.
— Има вкус на… бебешка храна.
— Да — засмя се Рузвелт. — В известен смисъл той е дете.
— Бебе — усмихна се Джонсън иззад Мортън.
В този момент в стаята се втурна Рийд.
— ОК. ОК. Тук аз имам думата. Трябва да играя ролята на домакин за тази… тенекиена кутия. Но не съм длъжен да я харесвам.
Мортън и Джонсън размениха погледи. Сержантът трябваше да бъде успокоен.
— Сержант Рийд — започна Мортън, — обещавам, че Робо ще надмине всяко ченге. Той ще помогне да се спасят хора. Ще видите.
— Съмнявам се — реагира Рийд.
— Бихте ли желали да видите демонстрация какво може да прави той.